Знаех от шривпортски вестник, че във „Вамптазия“ също планираха шумна празнична веселба под надслов „Започни новата година с ухапване“, така че все някой щеше да вдигне телефона.
Докато набирах номера, отворих вратата на хладилника и извадих бутилка кръв за Ерик. Пъхнах я в микровълновата и настроих таймера. Той напрегнато следеше всяко мое движение.
— „Вамптазия“ — обади се мъжки глас с акцент.
— Чоу?
— Да, с какво мога да ви бъда полезен? — в задълженията му влизаше да се държи като секс символ не само зад бара, но и по телефона.
— Обажда се Суки.
— О — въздъхна той с естествения си глас. — Чуй какво, Сук, честита нова година и прочее, обаче тук сме малко заети в момента.
— Да не би да издирвате някого?
Последва дълга неловка пауза.
— Изчакай малко — каза той и отново настъпи тишина.
— Пам — каза Пам. Беше взела слушалката толкова тихо, че подскочих от изненада, когато чух гласа й.
— Слушай, Пам, имаш ли още началник, или не? — не знаех какво количество информация е безопасно да споделям по телефона, но исках да разбера дали тя е виновна за състоянието на Ерик, или все още му е вярна.
— Имам! — твърдо изрече тя. Разбра ме от половин дума. — Намираме се в… имаме известни проблеми.
Помислих малко и реших, че правилно съм разтълкувала недоизказаното. Пам ми съобщаваше, че все още е вярна на Ерик и че екипът на Ерик се намира в някаква кризисна ситуация… може би опасност от нападение?
— Той е тук — казах.
Пам не обичаше излишните приказки.
— Жив ли е?
— Да.
— Повреди?
— Умствени.
Нова пауза. Още по-дълга.
— Представлява ли опасност за теб?
Не че на Пам й пукаше дали Ерик е решил да ме изсмуче до капка. Тя просто искаше да знае дали възнамерявам да предложа убежище на шефа й.
— Мисля, че не, поне засега — отвърнах. — Явно има проблем с паметта.
— Мразя вещиците. Правилно са постъпвали хората, когато са ги завързвали на кол и са ги изгаряли.
Колко забавно, помислих си аз. Пам говореше за същите тези хора, които днес с радост биха забили същия този кол във вампирско сърце. Само че в този късен час изобщо не ми беше до шеги и вече едва потисках прозевките си.
— Ще дойдем утре вечер — обади се най-после тя. — Можеш ли да го задържиш у вас през деня? Ще съмне след по-малко от четири часа. Разполагаш ли с безопасно място?
— Да. Но да дойдете веднага след залез-слънце, чуваш ли? Не искам да се забърквам отново във вашите вампирски глупости! — обикновено не говоря толкова безцеремонно, но, както вече казах, имах доста тежка и дълга нощ.
— Ще дойдем.
Затворихме едновременно. Ерик продължаваше да ме наблюдава с неподвижните си сини очи. Косата му представляваше чорлава бъркотия от сплъстени руси къдрици. Косите ни имат еднакъв цвят, очите ни — също. Но приликите свършват до тук.
Внезапно ми се прииска да донеса гребен и да го среша, но вече нямах сили за нищо.
— Добре, ето каква е работата — казах. — Оставаш тук тази нощ и през деня, а утре вечер Пам и другарите й ще дойдат и ще ти обяснят всичко.
— Повече няма да пускаш никого тук, нали? — попита той.
Забелязах, че е изпил бутилката си и вече не изглежда толкова изтощен. Това ме зарадва.
— Ерик, ще направя всичко, което е по силите ми, за да си в безопасност — стараех се да говоря възможно най-спокойно. Прокарах длан през лицето си; имах чувството, че ще заспя права в кухнята. — Хайде — казах аз и го улових за ръката.
Той взе плетения шал с другата си ръка и ме последва по коридора — белоснежен великан в миниатюрно червено бельо.
Старата ми бърлога се е строила и достроявала години наред, но така и не е успяла да стане нещо повече от скромна фермерска къща. Вторият етаж е добавен в началото на века и се състои от две спални и просторен килер, но аз вече рядко се качвам горе. Не го използвам, защото пестя пари от електричество. Долу има две спални, разположени една срещу друга. По-малката беше моя, а по-просторната — на баба. След смъртта на баба се преместих в нейната спалня. Но скривалището на Бил се намираше в малката стая. Именно там заведох Ерик, светнах лампата и се уверих, че щорите и завесите са спуснати и покриват плътно всички възможни пролуки. После отворих вратата на килера, извадих навън оскъдното му съдържание и запретнах мокета, който покриваше капака към нишата. Отдолу имаше светлоустойчиво пространство, изградено от Бил преди месеци, за да може да спи у дома през деня или пък да го използва за скривалище, ако по някаква причина собственият му дом му се стореше недостатъчно безопасен. Бил обичаше да си има резервно убежище. Със сигурност имаше и други скривалища, за които не знаех. Ако аз бях вампир (опазил ме господ!), и аз щях да си имам.