Пропъдих от главата си всякакви мисли за Бил и показах на госта си (който впрочем не преливаше от възторг) как да затваря капака след себе си.
— Като се събудя, ще напъхам всички боклуци обратно, така че килерът ще си изглежда съвсем нормално — успокоих го аз и се усмихнах.
— Веднага ли трябва да вляза? — попита той.
Пресвети боже! Светът сякаш се въртеше в обратна посока — Ерик искаше позволение от мен.
— Не — отвърнах аз с привидна загриженост, макар че вече не ме интересуваше нищо друго, освен леглото ми. — Не е задължително. Просто влез вътре преди изгрев-слънце. Това вече е задължително. Нали си наясно, че не можеш да заспиш къде да е и да се събудиш на слънчева светлина?
Той се замисли за миг и кимна.
— Да, наясно съм с това. Мога ли да поостана при теб? В твоята стая?
О, господи, жален поглед на безпомощно кученце. От почти двуметров вампир с вид на древен викинг. Направо не вярвах на очите си. Нямах сили да се смея, но все пак се изкисках тихичко.
— Хайде — казах аз с натежал като краката ми език. Угасих осветлението, пресякох коридора, светнах лампата в моята стая — в жълто и бяло, чисто и топла — и отметнах завивките. Ерик, все тъй отчаян и самотен, се настани на табуретката в другия край на леглото, а през това време аз събух обувките и чорапите си, извадих пижама от чекмеджето на скрина и се оттеглих в банята. Десет минути по-късно излязох оттам с почистен грим и измити зъби, облечена в много стара и много мека фланелена пижама на сини цветчета. С раздърпани панделки и доста протрита около дъното, но много удобна за спане. Угасих лампата и чак тогава се сетих, че косата ми все още е прибрана в дежурната конска опашка, затова свалих ластика и разтърсих глава, за да разпусна косите си. Разкош! Вече и скалпът ми можеше да се наслади на почивката и аз блажено въздъхнах.
Само че в личната ми каца с мед имаше една огромна муха и когато аз се пъхнах в голямото си старо легло, тя направи същото. Нима му бях разрешила да дели едно легло с мен? О, да прави с мен каквото ще, рекох си аз и се наместих удобно под завивките. Бях толкова изморена, че вече нищо не ме интересуваше.
— Жено?
— Хмммм…?
— Как ти е името?
— Суки. Суки Стакхаус.
— Благодаря ти, Суки.
— За нищо, Ерик.
Звучеше толкова объркан и безпомощен — онзи Ерик, когото аз познавах, знаеше само да раздава команди и да очаква подчинение, — че аз потърсих ръката му под завивките и я погалих. Дланта му се обърна нагоре, притисна се към моята и пръстите ни се преплетоха.
Никога не съм подозирала, че е възможно да заспя, стискайки ръката на уплашен вампир, но точно това ми се случи в новогодишната нощ.
2
Събудих се бавно. Докато лежах под завивките и от време на време протягах ту крак, ту ръка, постепенно си припомних сюрреалистичните събития от предишната нощ.
Ерик го нямаше до мен в леглото, значи трябваше да е в скривалището. Прекосих коридора и влязох в съседната спалня. Изпълних обещанието си и прибрах обратно нещата в килера, за да му придам нормален вид. Часовникът показваше обяд, слънцето светеше ярко, но по всичко личеше, че навън е студено. За рождения ми ден Джейсън ми беше подарил термометър, който измерваше външната температура, но показанията се изписваха върху дигитален екран вътре вкъщи. Инсталира го собственоръчно и сега благодарение на него знаех две неща със сигурност: беше обяд и навън беше нула градуса по Целзий.
Легенът продължаваше да седи на пода в кухнята. Оставих го в мивката и тогава видях, че по някое време през нощта Ерик бе изплакнал бутилката от синтетична кръв. Трябваше да купя още, и то преди да се е събудил, защото нямах желание да стоя под един покрив с гладен вампир, а освен това чаках и гости от Шривпорт. Те щяха да ми обяснят всичко. Или поне така се надявах. Щяха да вземат Ерик със себе си и да се заловят с решаването на проблемите, надвиснали над шривпортската вампирска общност. И аз най-после щях да бъда оставена на мира. Или поне така се надявах.
Днес бар „Мерлот“ беше затворен до четири следобед. На първи и втори януари смените щяха да се разпределят между Чарлси, Даниел и новото момиче. Тоест аз разполагах с цели два почивни дни пред себе си… единият от които трябваше да прекарам затворена между четири стени в компанията на умствено повреден вампир. Прекрасно начало на новата година.