Изпих две чаши кафе, пуснах джинсите на Ерик в пералнята, прочетох няколко страници от любовен роман и разгледах чисто новия си календар „Дума на деня“ — коледен подарък от Арлийн. Първата ми дума за новата година беше „кръвозагуба“. Лоша поличба.
Малко след четири дойде Джейсън. Буквално летеше по алеята ми в черния си пикап, изрисуван с розови и сини пламъци по вратите. По това време вече бях изкъпана и преоблечена, но косата ми беше още мокра. Бях я напръскала със специален балсам без измиване и бавно я решех с четка, настанена удобно пред камината. Бях пуснала телевизора на спортния канал почти без звук, колкото да ми прави компания. Наслаждавах се на топлината на огъня, който пукаше зад гърба ми, но мислите ми непрекъснато кръжаха около Ерик и неговото затруднено положение.
През последните две години рядко използвах камината, защото купуването на дърва за цялата зима ми излизаше доста солено, но миналогодишната ледена буря унищожи доста дървета и Джейсън предложи услугите си да ги отсече и нацепи. Така че сега бях добре заредена и можех да си позволя това удоволствие.
Пред вратата се чуха тежките стъпки на брат ми. Той почука небрежно и влезе, без да чака отговор. И двамата бяхме израсли тук, в бабината къща. Преместихме се при нея след смъртта на родителите ни, а тя даде техния дом под наем, докато Джейсън навърши двайсет и заяви, че е готов да се върне там и да живее самостоятелно. Днес Джейсън бе вече на двайсет и осем и работеше като началник на пътно ремонтна бригада — прилична кариера за местно момче без стабилно образование — и аз си мислех, че е доволен от развитието си. Но през последните два месеца той непрекъснато търсеше нови професионални предизвикателства.
— Чудесно — зарадва се той, когато видя огъня. Изправи се пред камината, за да стопли ръцете си, и неволно спря притока на топлина към мен. — Кога се прибра снощи? — попита през рамо.
— Легнах си някъде към три.
— Какво мислиш за момичето, с което бях?
— Мисля, че ще е най-добре да не излизаш повече с нея.
Джейсън явно не очакваше такъв отговор. Обърна глава и ме погледна в очите.
— Какво разбра за нея? — сниши глас той.
Брат ми знае, че съм телепат, макар че никога не обсъжда това нито с мен, нито с когото и да било другиго. Веднъж дори скочи да се бие с някакъв мъж, който ме нарече ненормална. Но е наясно, че съм различна. Това впрочем не е тайна за никого. Но повечето хора предпочитат да си мислят, че това е безпочвен слух. А може би избират да вярват, че мога да чета чуждите мисли, но не и техните. Бог ми е свидетел, че всячески се старая да се държа така, все едно не ме залива порой от нежелани идеи, емоции, съжаления и обвинения, но понякога съм безсилна да ги спра и те просто се просмукват в мен.
— Не е за теб — казах аз и се загледах в огъня. — Не е като теб.
— Сигурен съм, че не е вампир — запротестира той.
— Не, не е вампир.
— Каква прекрасна новина — войнствено каза той и ме изгледа сърдито.
— Джейсън, когато вампирите излязоха на светло — когато ние с теб разбрахме, че те съществуват, след като десетилетия наред сме ги смятали за герои от страшните легенди — не си ли се питал поне веднъж дали в тези легенди няма и други реални герои?
Брат ми се бори с тази идея в продължение на минута. Знаех (защото го „чувах“), че с мъка потиска желанието си да я отхвърли категорично и да ме нарече луда, но просто не го направи.
— Ти знаеш със сигурност — каза. И не като въпрос.
Уверих се, че ме гледа право в очите и кимнах бавно и категорично.
— Ама че гадост! — изрече той с отвращение. — А така ми хареса това момиче. Истинска тигрица в леглото.
— Наистина ли? — втрещих се аз. Как е успяла да се превъплъти, без да е пълнолуние? — Добре ли си? — и в следващата секунда загрях, че брат ми се изразява метафорично.
Той зяпна насреща ми, а после прихна да се смее.
— Суки, странна жено! Да не би да си помисли, че тя наистина… — и тогава лицето му се вкамени. Усетих как тази абсурдна идея пробива дупка през защитния балон, който болшинството от хората сами надуват около мозъка си. Балонът, отблъскващ онези гледки и идеи, които се разминават с ежедневните им житейски нагласи и очаквания. Джейсън се свлече в бабиното кресло. — Ще ми се да не го знаех — тихо изрече той.