— Десет бутилки кръв и един кат дрехи, нали така? — попита ме Джейсън. По промяната в тона му разбрах, че най-после е проумял истинската същност на Ерик.
— Точно така. В магазините за алкохол продават и кръв. А дрехите можеш да вземеш от „Уолмарт“ — Ерик обикновено носеше джинси и тениски, и слава богу, защото друго не можех да си позволя. — О, да, ще му трябват и обувки.
Джейсън се изправи до Ерик и постави ходилото си плътно до неговото. Щом се ориентира в размера, той възхитено подсвирна, а вампирът подскочи от изненада.
— Големи крака — намигна ми той. — И какво, има ли нещо вярно в поговорката?
Усмихнах му се. Опитваше се да разведри обстановката.
— Може и да не ми повярваш, но не знам.
— Наистина е трудно за вярване… Както и да е, аз по-добре да тръгвам — рече Джейсън и кимна на Ерик. Няколко секунди по-късно, съдейки по шума, пикапът му вече се отдалечаваше с бясна скорост по завоите на алеята ми през тъмната гора.
— Извинявай, че се появих в негово присъствие — колебливо каза Ерик. — Усетих нежеланието ти да ни запознаеш — той се приближи до огъня. Отстрани изглеждаше като човек, който се наслаждава на топлината.
— Присъствието ти тук изобщо не ме притеснява — опитах се да му обясня аз. — Просто усещам, че си затънал в проблеми, и не искам да забърквам и брат ми в тях.
— Той единствения ти брат ли е?
— Да. Родителите ми починаха, баба ми — също. Джейсън е единствения ми близък, ако не броим една братовчедка, която се друса от години. Изгубена душа…
— Не бъди толкова тъжна — безпомощно каза той с печално изражение на лицето.
— Добре съм — отвърнах аз, като се постарах да придам на гласа си безразличие и една-две нотки бодрост.
— Пила си от кръвта ми — каза той.
О! Замръзнах на мястото си и дори спрях да дишам.
— Не бих могъл да знам как се чувстваш, ако не си пила от кръвта ми — обясни той. — Ние… с теб… имали ли сме любовни отношения?
Много симпатична формулировка наистина. Ерик обикновено демонстрираше твърда англосаксонска позиция по отношение на секса.
— Не — припряно отвърнах аз. И казвах самата истина, макар и не цялата. Ако не ни бяха прекъснали навреме — слава богу, — истината щеше да е различна. От друга страна, аз не съм омъжена. Имам своите моментни слабости. Той е великолепен мъж. Какво повече да кажа?
Но той продължаваше да ме гледа напрегнато и аз усетих как се изчервявам.
— Това не е халатът на брат ти.
Ох, да ме се не види! Вперих поглед в огъня, сякаш чаках пламъците да ми напишат отговора.
— Чий е този халат?
— На Бил — отвърнах аз. Дотук добре.
— Той твой любовник ли е?
Кимнах.
— Беше — добавих, за да бъда напълно откровена.
— Той мой приятел ли е?
Замислих се.
— Ами, не точно. Той живее в района на който ти си главатар. Окръг 5.
Отново започнах да се реша и осъзнах, че косата ми е напълно суха. Беше се наелектризирала и залепваше по четката. Ефектът изглеждаше много забавно в огледалото над камината и аз се усмихнах. Виждах и отражението на Ерик. Нямам представа защо се разпространяват слухове, че вампирите не могат да бъдат видени в огледало. А от Ерик определено имаше какво да се види. Висок, с разтворен халат… Затворих очи.
— Имаш ли нужда от нещо? — тревожно попита Ерик.
Да. Имам. От повечко самообладание.
— Нищо ми няма — отвърнах аз, стараейки се да не скърцам със зъби. — Приятелите ти ще дойдат скоро. Джинсите ти са в сушилнята, а Джейсън би трябвало да донесе дрехи всеки момент.
— Приятелите ми?
— Добре де, вампирите, които работят за теб. Предполагам, че Пам се брои за приятел. За Чоу не знам.
— Суки, къде работя аз? Коя е Пам?
Разговорът ни ставаше все по-труден. Опитах се да обясня на Ерик какъв пост заема, че е собственик на „Вамптазия“ и че има и други бизнес интереси, но, честно казано, самата аз не разполагах с нужната информация за цялостен брифинг.
— Ти също не си съвсем наясно с какво се занимавам — отбеляза Ерик.
— Ами… ходя във „Вамптазия“ само когато Бил ме заведе, а той ме води там само когато ти искаш да ме принудиш да свърша нещо — ударих се с четката по челото. Ама че глупачка!
— Как бих могъл да те принудя да свършиш нещо? Мога ли да ползвам четката ти? — попита той. Изглеждаше доста мрачен и умислен.