— Разбира се — отвърнах аз и му подадох четката, все едно че не съм чула първия му въпрос.
Той започна да реше косата си, а мускулите на гърдите му затанцуваха като обезумели. Божичко! Май трябва да се върна обратно в банята и да си взема един студен душ! Запътих се с бърза крачка към спалнята, взех ластик и прибрах косата си във възможно най-стегнатата конска опашка. С помощта на друга четка пригладих стърчащите косъмчета и старателно се огледах от различни ъгли, за да се уверя, че опашката ми е точно в центъра на темето.
— Напрегната си — обади се Ерик от вратата и аз изписках от изненада.
— Извинявай, съжалявам! — взе да повтаря той.
Изгледах го продължително, но той изглеждаше искрено разкаян. Старият Ерик би се изсмял. Дявол да го вземе, старият Ерик започваше да ми липсва. С него винаги си наясно къде се намираш.
На входната врата се почука.
— Ти стой тук — казах.
Той ме погледна уплашено и бързо се настани на стола в ъгъла като наказано момченце. Останах доволна от себе си, че се бях сетила да прибера разхвърляните си по пода дрехи, защото така стаята ми не изглеждаше толкова… интимна. Прекосих всекидневната и застанах до входната врата. Искрено се надявах да съм приключила с изненадите.
— Кой е? — попитах и долепих ухо до вратата.
— Тук сме — отвърна Пам.
Понечих да завъртя топката, но спрях; после се сетих, че те така или иначе не могат да влязат без покана, и отворих вратата.
Пам има права светла коса и бяла — като листенце магнолия — кожа. Иначе изглежда като съвсем нормална млада домакиня от предградията, която работи на половин ден в детска градина.
И макар че едва ли някога би ви хрумнало да поверите детето си на Пам, аз лично никога не съм ставала свидетел на каквито и да било жестокости от нейна страна. Но тя е твърдо убедена в превъзходството на вампирите над хората, а освен това е и много пряма, и не цепи басма на никого. Сигурна съм, че ако на Пам й се наложи да извърши нещо ужасно в името на собственото си благополучие, ще го направи, без да й мигне окото. Изглежда идеална за поста заместник-главатар и не страда от болни амбиции. Ако случайно има желание да стане главатар на собствен окръг, значи умело го прикрива.
При Чоу нещата са коренно различни. Не изпитвам желание да задълбочавам познанството си с него. Нямам му доверие и винаги се чувствам като на тръни в негово присъствие. Чоу е азиатец — дребен на ръст, но много властен вампир с въздълга черна коса. Висок е не повече от метър и седемдесет, но всеки сантиметър от видимата част на кожата му (без лицето) е покрит със сложни рисунки — истинско изкуство върху палитра от плът. Пам твърди, че това са Якудза татуировки. Няколко нощи от седмицата Чоу работи като барман във „Вамптазия“, а през останалото време просто се мотае из бара, за да привлича клиенти. Именно такова е предназначението на вампирските барове — те дават на обикновените хора усещането за скрита опасност, за разходка по тънък лед, когато се намират в едно и също помещение с живи мъртъвци. Доходен бизнес според мнението на Бил.
Пам носеше пухкав кремав пуловер и златистокафяв вълнен панталон, а Чоу — обичайния си елек и широк спортен панталон. Той рядко обличаше риза, за да могат клиентите на бара спокойно да се наслаждават на забележителните му татуировки.
Извиках на Ерик и той бавно пристъпи в стаята, видимо напрегнат.
— Ерик — възкликна с облекчение Пам. — Добре ли си? — тревожният й поглед не се откъсваше от него. Не се поклони, но направи нещо като тържествено кимване.
— Господарю — каза Чоу и се поклони.
Стараех се да не вниквам твърде дълбоко в онова, което виждах и чувах, но предположих, че различните приветствия изразяваха разликата в позициите на всеки един от тях във вампирската йерархия.
— Аз ви познавам — колебливо изрече Ерик. Думите му звучаха по-скоро като изявление, отколкото като въпрос.
Другите двама вампири си размениха погледи.
— Ние работим за теб — поясни Пам. — Дължим ти вярност.
Започнах полека да се изнизвам от стаята, защото те може би щяха да си говорят за тайни вампирски неща. А последното нещо на този свят, с което исках да пълня главата си, бяха нови чужди тайни.
— Моля те, остани — каза Ерик. Говореше на мен и звучеше уплашен. Замръзнах на мястото си и бавно се обърнах. Пам и Чоу гледаха право към мен с коренно различни изражения на лицата. Пам сякаш се забавляваше, а Чоу дори не се опитваше да прикрие неодобрението си.