Стараех се да не гледам Ерик в очите, за да не влияя на подсъзнанието му, но нищо не се получи. Той просто не искаше да остава сам с двамата си подчинени. Дявол да го вземе! Въздъхнах обречено и затътрих крака обратно към Ерик, без да изпускам Пам от погледа си нито за миг.
На вратата отново се почука. Реакцията на Пам и Чоу бе мигновена и много драматична. Двамата веднага преминаха в режим на пълна бойна готовност, а в подобно състояние вампирите изглеждат ужасяващо. Резците им се показват, ръцете им се извиват, готови да късат плът, а телата им са нащрек и излъчват заплаха. Струва ти се, че дори въздухът около тях започва да трепти като наелектризиран.
— Кой е? — попитах аз и отново долепих ухо до вратата. Дявол да го вземе, крайно време беше да сложа шпионка!
— Брат ти — безцеремонно отвърна Джейсън. Представа нямаше какъв късмет извади, че не влезе направо.
Звучеше ядосан и аз веднага се запитах дали някой не го придружаваше. Посегнах да отворя, но се поколебах. Накрая, чувствайки се като предателка, аз се обърнах към Пам и безмълвно кимнах към задната врата в дъното на коридора. Опитах се да й предам мисълта си с жест; нарисувах с пръст кръг във въздуха — заобиколи къщата, Пам — и посочих към входната врата.
Пам кимна и се затича по коридора. Стъпките й изобщо не се чуваха. Изумително!
Ерик се отдръпна от вратата. Чоу застана пред него. Много добра тактика. Точно така трябваше да действа един подчинен.
След по-малко от минута чух Джейсън да скимти на разстояние десетина сантиметра от вратата. Отскочих назад като попарена.
— Отваряй! — извика Пам.
Отворих широко вратата и що да видя! — Джейсън отчаяно се мъчеше да се изскубне от здравата хватка на Пам. Вампирката го държеше във въздуха без никакво усилие, но той не спираше да размахва ръце и крака, макар да виждаше, че е напълно безсмислено. Храбрият ми брат, бог да го благослови!
— Ти си сам! — възкликнах с облекчение аз.
— Разбира се, че съм сам, мамка му! Ти ли я насъска срещу мен? Пусни ме!
— Това е брат ми, Пам — казах. — Пусни го, моля те.
Пам пусна Джейсън; той се завъртя с лице към нея и гневно я изгледа.
— Чуй ме хубаво, жено! Не може да се промъкваш така иззад гърбовете на хората! Късмет извади, че не ти треснах един по главата!
Пам се усмихна пренебрежително и дори Джейсън се почувства неловко. После благосклонно й се усмихна в отговор.
— Е, щеше да ми е доста трудно, предполагам — призна той и се наведе да вдигне торбата с покупките, която беше изпуснал по време на инцидента. — Добре че взех кръвта в пластмасови бутилки. Иначе тази прелестна дама щеше да остане гладна.
Той чаровно се усмихна на Пам. Джейсън обича жените, но Пам — макар той да не го усещаше — беше голям залък за него.
— Благодаря. А сега трябва да тръгваш — отрязах го аз и поех найлоновите торби от ръцете му. Двамата с Пам продължаваха да се гледат в очите. Пам го омагьосваше.
— Пам — рязко казах аз. — Това е брат ми.
— Знам — спокойно отвърна тя. — Джейсън, струва ми се, че искаше да ни кажеш нещо.
Бях забравила, че Джейсън наистина ми се стори тревожен, когато почука на вратата.
— Да — каза той, неспособен да откъсне очи от вампирката. Но когато все пак намери сили да се обърне към мен, погледът му попадна върху Чоу и очите му се разшириха. Значи все пак имаше някакъв разум в главата си, щом изпитваше страх поне от Чоу.
— Суки? Добре ли си? — попита той и бавно пристъпи в къщата. Видях как адреналинът от сблъсъка му с Пам отново започна да ври в кръвта му.
— Да. Всичко е наред. Това са приятели на Ерик, които просто наминаха да го видят.
— Така ли? В такъв случай ги съветвам да отидат и да свалят всички онези листовки за издирването му.
Това успя да привлече вниманието на аудиторията. Джейсън се наслади на момента и чак тогава продължи да говори.
— Разлепени са навсякъде: „Уолмарт“, „Грабит Куик“, „Болтън Барн“… из целия град — каза той. — На тях пише „Виждали ли сте този човек?“ и отдолу е обяснено, че е бил отвлечен и че приятелите му се тревожат за него. Обявена е награда от петдесет хиляди долара, ако някой предостави достоверна информация за местонахождението му.
В първия момент изобщо не проумях какво точно иска да каже Джейсън. В главата ми се въртеше едно-единствено „Ъ?“.