— Охо, явно ти се носи славата — възкликна брат ми с искрено възхищение.
Ерик не успя да скрие задоволството си; ролята на Казанова явно му допадаше. В следващия миг той погледна към мен, но по един малко по-различен начин. Връхлетя ме усещане за ужасяваща неизбежност — както когато видиш колата си да тръгва по нанадолнище (макар да си убеден, че ръчната спирачка е дръпната) и си наясно, че колкото и да тичаш след нея, няма да успееш да я настигнеш. Тази кола просто ще се разбие.
— Някои от нас смятаха, че предложението си струва, но нашият господар се заинати и отказа — каза Чоу и хвърли на „господаря“ си не особено ласкав поглед. — Нашият господар не просто отказа, а реши да го направи по толкова обиден начин, че Халоу го прокле.
Ерик изглеждаше сконфузен.
— Как, за бога, ти хрумна да откажеш такава оферта? — попита Джейсън с искрено изумление.
— Не си спомням — отвърна Ерик и се притисна още по-плътно към крака ми. По-плътно нямаше накъде. Изглеждаше спокоен, но само привидно. Аз усещах колко е напрегнато тялото му. — Не знаех дори името си, докато тази жена — Суки — не ми го каза.
— А ти как се озова насред пътя?
— И това не знам.
— Той просто изчезна, изпари се от мястото си — намеси се Пам. — Седяхме в офиса с младата вещица и двамата с Чоу се мъчехме да убедим Ерик, че трябва да оттегли отказа си. И в следващия миг вече нямаше кого да убеждаваме.
— Звънят ли камбанки в главата ти, Ерик? — попитах аз и механично посегнах да погаля косата му, така както бих постъпила със свито в краката ми кученце.
Но свитият в краката ми вампир изглеждаше много объркан. Ерик говореше перфектен английски, но понякога срещаше трудности с идиомите.
— Това звучи ли ти познато? — попитах аз по-простичко. — Имаш ли някакви спомени?
— Родих се на този свят в онзи момент, когато тичах по пътя в студ и мрак — каза той. — Преди ти да ме прибереш в колата си, аз не съществувах.
Казано с тези думи, звучеше ужасно.
— Тук нещо не ми се връзва — казах. — Това не може да се случи просто ей така, изневиделица. Без предупреждение.
Пам не трепна, но Чоу видимо се напрегна.
— Вие двамата сте направили нещо, нали? Вие ли оплескахте нещата? Хайде казвайте!
Ерик обви глезените ми с две ръце и аз вече не можех да мръдна от мястото си. Положих усилие да не изпадам в паника. Той просто се страхуваше.
— Чоу… изгуби търпение с онази вещица — призна Пам след дълга пауза.
Затворих очи. Явно дори Джейсън разбра какво имаше предвид Пам, защото неговите очи щяха да изхвръкнат от орбитите си. Ерик отърка буза в бедрото ми. Честно казано, нямах представа защо го направи.
— И когато Чоу атакува, Ерик изчезна, така ли? — попитах.
Пам кимна.
— Значи тя е била камикадзе със заклинателна бомба, така ли?
— Нещо такова — призна Чоу. — Но аз не съм знаел, че подобни неща са възможни, следователно не мога да нося отговорност за случилото се — вампирът засвятка с поглед насреща ми и аз не посмях да се обадя.
Обърнах се към Джейсън и завъртях очи към тавана. Не беше моя работа да се занимавам с грешките на Чоу. Подозирах обаче, че ако някой докладваше цялата тази история на кралицата на Луизиана — сюзерен на Ерик, — тя нямаше да е много доволна от татуирания вампир.
Настъпи неловка тишина и Джейсън стана да сложи още дърва в камината.
— Вие сте ходили в „Мерлот“, нали? — обърна се брат ми към вампирите. — Барът, в който работи Суки?
Ерик сви рамене; не си спомняше.
— Аз съм ходила, Ерик не е — каза Пам и ме погледна в очакване на потвърждение. Аз кимнах след кратък размисъл.
— В такъв случай никой не би се сетил да свърже Суки и Ерик — нехайно отбеляза Джейсън, но всъщност изглеждаше много доволен от себе си, да не кажа самодоволен.
— Не — бавно каза Пам. — Може би не.
Със сигурност имаше нещо тревожно в цялата тази история, но все още не можех да разбера какво.
— Вашият клуб е сравнително далеч от Бон Темпс — продължи Джейсън. — Съмнявам се някой, освен Суки да е видял Ерик на пътя. Как обаче се е озовал точно на този път — виж, за това нямам и пукнато обяснение.
Второ брилянтно попадение от страна на брат ми. Тази вечер мозъкът му работеше на пълна мощност.
— Но много тукашни хора шофират до Шривпорт, за да отидат в този бар „Вамптазия“. Самият аз съм го посещавал — заяви той. Ново двайсет, помислих си аз и го изгледах с присвити очи. Той сви рамене и си смути, но само за миг. — Добре, какво ще се случи, когато някой се опита да вземе наградата? Какво ще стане, когато някой набере номера, посочен в листовката?