Пам и Чоу кимнаха едновременно.
— Сумата трябва да е поне толкова, колкото би взел информаторът, ако се обади на посочения в листовката телефон — каза Джейсън, а яркосините му очи сновяха между двете бледи лица насреща му. — Петдесет хиляди.
— Джейсън! — най-после успях да намеря гласа си и с всичка сила притиснах длани върху ушите на Ерик. Чувствах се засрамена и унизена, макар и да не можех да си обясня точната причина. Може би защото брат ми се пазареше вместо мен, без изобщо да съм го молила за това.
— Десет! — каза Чоу.
— Четирийсет и пет — контрира Джейсън.
— Двайсет.
— Трийсет и пет.
— Дадено!
— Суки, ще ти донеса моята пушка — каза Джейсън.
3
— Как изобщо се стигна дотук? — попитах аз огъня, когато всички си тръгнаха.
Всички, с изключение на едрия вампир викинг, когото трябваше да пазя и закрилям.
Седях на килимчето пред камината, в която току-що бях хвърлила поредната порция дърва. Сага те пукаха изпод огнените езици и създаваха настроение и уют. Имах нужда да мисля за нещо приятно и успокояващо.
В обсега на периферната ми зрение се появи огромно босо ходило. Ерик се наведе и приседна до мен на килимчето.
— Дотук се стигна по две причини. Първо: имаш алчен брат; второ: ти си смела жена, която не се побоя да спре посред нощ на пътя, за да ме прибере в колата си — обясни Ерик с абсолютна точност.
— Как се чувстваш след всичко това? — никога не бих задала подобен въпрос на стария Ерик, но мъжът, който седеше до мен, изобщо не приличаше на него. Вече не изглеждаше толкова уплашен и объркан, колкото предишната нощ, но продължаваше да се държи съвършено нетипично за Ерик. — Имам предвид, след като се отнесоха с теб като с пакет, който оставиха на съхранение в сейф. Аз съм сейфът.
— Не мога да се оплача. Очевидно се страхуват от мен, щом се грижат толкова добре за пакета си.
— Ха! — не успях да измисля нищо по-умно. Не очаквах подобен отговор.
— По-рано сигурно са се страхували от мен. А може би лоялността им се дължи на моите добри дела и великодушни намерения?
Изкисках се в шепата си.
— Ясно, значи се заблуждавам.
— Не съм казала подобно нещо — отвърнах аз, колкото да избегна отговора на въпроса му. Не исках да разстройвам госта си. Освен това вече носех отговорност за него. — Не ти ли е студено?
— Не — каза той.
Само че на мен ми плащаха да се грижа за него, макар че той изобщо не се нуждаеше от моите грижи. Но сумата не просто си я биваше, а можеше свят да ти се завие от нея, затова взех старата ватирана покривка от дивана — съшита от зелени, сини и жълти кръпки — и я метнах върху краката му. После отново се срутих на килимчето до него.
— Това одеяло е ужасно грозно — каза Ерик.
— И Бил така смяташе — легнах по корем и неволно се усмихнах.
— Къде е този Бил?
— В Перу.
— Той ли ти каза, че отива там?
— Да.
— Това означава ли, че отношенията ти с него са достигнали своя залез?
Много симпатична формулировка, наистина.
— Разделихме се. А по всичко изглежда, че няма връщане назад — отвърнах аз с равен глас.
Той вече лежеше по корем до мен, подпрян на лакти, за да можем да си говорим. Намираше се една идея по-близо, отколкото ми се искаше, но реших да не се задълбочавам. Той се завъртя на една страна и преметна одеялото върху двама ни.
— Разкажи ми за него — неочаквано каза Ерик.
Преди гостите ми да си тръгнат, всички вампири изпиха по една халба „Истинска кръв“ и сега бузите му розовееха.
— Ти познаваш Бил — казах. — Той беше твой подчинен. Знам, че не помниш, но Бил е… много спокоен и уравновесен, понякога дори твърде грижовен, но има неща, които просто не могат да пробият коравата му глава. — Божичко, и през ум не ми е минавало, че някога бих могла да разисквам любовните си терзания не с кого да е, а точно с Ерик!
— Той обича ли те?
Въздъхнах и очите ми се насълзиха, както често се случваше, когато мислех за Бил. Суки Плачещата върба, приятно ми е да се запознаем.
— Ами… поне така казваше — унило измънках аз. — Но после се появи една вампирка, негова стара тръпка, и още щом му подсвирна, той мигом хукна подире й — подсвирнала му е с имейл, доколкото знаех. — Оказа се, че преди време е имал връзка с нея, а тя е неговата… хм, не съм запозната с терминологията, но тя е тази, която го е превърнала във вампир. Приобщила го е, както се изрази той. Та Бил отново се захвана с нея. Каза, че нямал друг избор. А после разбра — тук метнах многозначителен поглед към Ерик с високо вдигнати вежди и веднага приковах вниманието му, — че тя е искала да го приобщи към още по-тъмната страна.