— Това как да го разбирам?
— Искала е да завлече Бил в друга вампирска група в Мисисипи и да се докопа до нещо много ценно: компютърна база данни, която той подготвяше за твоите събратя, местните вампири от Луизиана — опростих малко сюжета, за да не изпадам в излишни подробности.
— И какво стана след това?
Гледай ти, колко забавно! Все едно си говорех с Арлийн, че и по-забавно, защото на нея не бих могла да разкажа цялата история.
— Ами… Лорена… така се казва вампирката… тя го измъчваше — продължих аз и Ерик се ококори насреща ми. — Представяш ли си? Да подлагаш на мъчения някого, с когото си се любил? С когото си делил покрив години наред? — Ерик поклати глава. — Както и да е, ти ме изпрати в Джаксън да го намеря и аз отидох на разузнаване в един бар, където клиентелата е предимно свръх — Ерик кимна. Очевидно нямаше нужда да му обяснявам, че свръх означаваше свръхестествено същество. — Барът се казва „Жозефина“, но върколаците го наричат „Клубът на мъртвите“. Ти ме изпрати там с един много симпатичен върколак, който имал да ти връща услуга, и аз отседнах у тях — честно казано, Алсид Евро продължаваше да разпалва въображението ми и до ден-днешен. — В крайна сметка цялата история завърши доста зле за мен. С тежки телесни травми, както винаги.
— Какви травми?
— Пронизаха ме с кол, колкото и невероятно да звучи.
Ерик изглеждаше подобаващо впечатлен.
— Остана ли ти белег?
— Да, въпреки че… — тук млъкнах като попарена.
Той обаче нетърпеливо чакаше да продължа.
— Какво?
— Ти накара един от вампирите в Джаксън да обработи раната ми, за да оцелея… и после ми даде да пия от кръвта ти, за да се излекувам бързо, защото ме чакаше работа. Трябваше да започна издирването на Бил още на другия ден, след изгрев-слънце.
Споменът за онази нощ накара бузите ми да пламнат. Оставаше ми само да се надявам, че Ерик ще припише заслугата за руменината ми на буйния огън в камината.
— И ти спаси Бил? — каза Ерик, прескачайки този деликатен момент.
— Да — гордо отвърнах аз. — Спасих му задника — завъртях се по гръб и го погледнах в очите. Господи, чувствах се прекрасно, че имах с кого да си поговоря. Запретнах тениската си и се подпрях на лакът, за да покажа на Ерик белега си. Той отново си впечатли подобаващо. Докосна лекичко лъскавия участък от кожата ми и поклати глава. Аз отново придърпах тениската си надолу.
— А какво стана с подлата вампирка? — попита той.
Изгледах го подозрително, защото ми се стори, че ме взема на подбив, но въпросът му беше напълно сериозен.
— Ами… ъмм, всъщност… Тя се появи точно когато свалях веригите на Бил и ме нападна… и аз… така се случи, че… я убих.
Ерик ме гледаше, без да мига. Не можех да разтълкувам изражението на лицето му.
— Убивала ли си и друг път? — попита той.
— Не разбира се! — възмутено отвърнах аз. — Е, веднъж нараних един мъж, който се опита да ме убие, но го направих при самозащита. Не забравяй, че аз съм човек. На мен не ми се налага да убивам, за да оцелея.
— Но хората непрекъснато убиват други хора. И то не за да ги ядат или да пият кръвта им.
— Не всички хора.
— Така е — съгласи се той. — А ние, вампирите, сме убийци. Всички до един.
— В известен смисъл вие сте като лъвовете.
Ерик изглеждаше стъписан.
— Като лъвовете? — едва чуто попита той.
— Лъвовете са принудени да убиват. Вие сте хищници, като лъвовете и грабливите птици. Но вие убивате, за да се храните, а не за удоволствие.
— Теорията ти звучи утешително, но има една деликатна подробност: на външен вид ние почти не се различаваме от вас. Някога и ние сме били хора като вас. И можем както да ви обичаме, така и да ви използваме за храна. А лъвът едва ли изпитва желание да прегръща антилопи.
Внезапно във въздуха около нас надвисна нещо, което до този момент го нямаше. Застанах нащрек — като антилопа, попаднала в полезрението на лъв.
Далеч по-приятно ми беше да закрилям уплашена жертва в състояние на пълна амнезия.
— Ерик — предпазливо започнах аз. — Знаеш, че тук си мой гост. Освен това искам да ти припомня, че ако ти кажа да напуснеш, което и ще направя, ако се почувствам застрашена, ти ще се озовеш насред полето по халат за баня, който е твърде къс за теб.