— Нима казах нещо, което те е накарало да се почувстваш застрашена? — сините му очи ме гледаха абсолютно невинно и преливаха от искрено разкаяние. — Съжалявам. Просто се опитах да продължа мисълта ти. Намира ли те се още „Истинска кръв“? Какви дрехи донесе Джейсън за мен? Брат ти е един много съобразителен мъж — не усетих стопроцентова искреност в последните му думи, но и не го упреквах. Джейсъновата съобразителност щеше да му коства трийсет и пет хиляди долара. Станах да донеса торбата с покупките от „Уолмарт“. Искрено се надявах Ерик да хареса новата си блуза с надпис „Технически колеж — Луизиана“ и евтините си джинси.
Малко след полунощ се оттеглих в спалнята си, а Ерик остана да гледа на видео първи сезон от „Бъфи — убийцата на вампири“ (шеговит подарък от Тара). Филмът му се стори забавен, най-вече това как челата на вампирите изпъкват, когато ожаднеят за кръв. От време на време чувах смеха му чак в стаята си. Но този звук не ме дразнеше, даже напротив — мисълта, че не съм съвсем сама в цялата къща, ми действаше успокояващо.
Прекарах доста време будна в леглото си, размишлявайки върху събитията от изминалия ден. Ерик се намираше в нещо като програма за защита на свидетели, а от мен се изискваше да осигуря безопасността на убежището му. Никой на този свят — с изключение на Джейсън, Пам и Чоу — нямаше представа къде всъщност се намираше главатарят на Окръг 5 точно в този момент.
А в този момент той тъкмо се пъхаше в постелята ми.
Нямах желание да отварям очи и да започвам да се разправям с него. Намирах се в онова приятно състояние между съня и будуването. Предишната нощ, когато отново се пъхна в леглото ми, Ерик бе толкова уплашен, че събуди у мен майчински инстинкт и желание да го държа за ръката, за да му вдъхна увереност. Но тази вечер това не ми се струваше чак толкова нормално.
— Студено ли ти е? — промърморих аз, щом го усетих да се примъква по-близо до мен.
— Аха — прошепна той.
Лежах по гръб и се чувствах толкова удобно, че нямах никакво желание да шавам. Ерик се обърна с лице към мен и прехвърли ръка през талията ми; после застина неподвижно и повече не помръдна. След кратко колебание аз също се отпуснах и престанах да се съпротивлявам на умората. Миг по-късно вече бях мъртва за света.
Когато отворих очи, вече бе сутрин и телефонът звънеше. Естествено, бях сам в леглото си, а през отворената врата виждах малката спалня от другата страна на коридора. Вратата на килера зееше отворена. Очевидно Ерик бе забравил да я затвори след себе си, когато се е прибирал в светлоустойчивата си бърлога.
Днес слънцето грееше по-ярко и навън беше по-топло — около пет градуса, с тенденция да достигнат до десет. Чувствах се в много по-добро настроение в сравнение с предишния ден по същото време. Вече знаех какво се случваше; или поне знаех в общи линии какво очакваше от мен и как щяха да протекат следващите няколко дни. Или поне така си мислех. Но когато вдигнах слушалката, веднага разбрах, че съм доста далеч от истината.
— Къде е брат ти? — кресна шефът на Джейсън, Шърли Хенеси. Мъж с такова име може да докара усмивка на лицето ти, но само до момента, в който застанеш очи в очи с него. Тогава разбираш, че най-добре ще е да запазиш усмивката си за себе си.
— Откъде де знам? — смело отвърнах аз. — Сигурно е останал да преспи у някоя приятелка.
Шърли, когото всички наричаха Баракудата, никога, ама никога не беше звънял тук, за да издирва Джейсън. Всъщност бих се изненадала, ако изобщо някога му се е налагало да звъни, където и да било. Поне в едно нещо Джейсън наистина си го биваше — пристигаше на работното място точно навреме и изглеждаше зает до приключването на работния си ден, макар че аз до ден-днешен не проумявах за какво точно му плащаха. Паркираше лъскавия си пикап на служебния паркинг, прехвърляше се в друг пикап с надпис „Община Ренард“ на вратата и обикаляше наоколо, за да дава разпореждания на пътно-ремонтните екипи. Понякога работата му изискваше да слиза от пикапа, да стърчи прав до група мъже и заедно с тях да гледа втренчено големи дупки на пътя или встрани от него.
Прямотата ми накара Баракудата да си глътне езика.
— Суки, не ти отива да приказваш такива неща! — възкликна той, потресен до дъното на душата си, че една неомъжена девойка е в състояние да говори за похожденията на брат си.