— Виж пристана — казах.
Елси веднага улови следата, като сетер.
— Не мърдай от мястото си — подвикна ми той с професионален тон, нетърпящ възражение. Движеше се много предпазливо и оглеждаше земята около краката си преди всяка следваща стъпка. Имах чувството, че е минал поне час, когато Елси най-после стигна до пристана. Той стъпи на избелелите от слънцето дъски и приклекна, за да огледа терена отблизо. Погледът му се насочи към нещо от дясната страна на петното; нещо, което не можех нито да видя, нито да прочета в мислите му. Но после в съзнанието му се оформи безмълвен въпрос: Какви работни обувки носи Джейсън?
— „Катерпилар“ — извиках аз и започнах да се треса от страх. Джейсън беше всичко, което имах.
И тогава осъзнах, че бях отговорила на въпроса му, преди да го е задал на глас. Огромна грешка, която умело избягвах вече години наред. Запуших устата си с длан, но твърде късно — Бек вече ме гледаше като обезумял. Искаше му се да се плюе на петите и да избяга далече от мен. Освен това мислеше, че Джейсън е в езерото, мъртъв. Въображението му рисуваше картина — как брат ми се подхлъзва, удря си главата в пристана и пада във водата, — ала не можеше да вмести в нея загадъчния отпечатък…
— Кога ще можете да претърсите езерото? — извиках отново.
Той се обърна към мен, вкаменен от ужас. От години не ми се беше случвало да ме гледат така, а никак не ми се искаше да плаша точно него, и то точно в този момент.
— На пристана има кръв — посочих аз в опит да замажа положението. Намирането на правдоподобни обяснения ми беше втора природа. — Страхувам се, че Джейсън може да е паднал в езерото.
Бек сякаш се поуспокои малко и отново насочи вниманието си към водата. Татко ми е разказвал, че специално е търсил парцел за строеж, в който да има езеро. Казвал ми е също, че езерото е много дълбоко и го захранва малък поток. Около две трети от земята край него се косеше и се поддържаше като двор, а на отсрещния му край имаше гъста гора. Джейсън обичаше да седи вечер на пристана и да гледа с бинокъл как животните слизат на водопой.
В езерото имаше и риба. Брат ми я развъждаше. Стомахът ми се сви от страх.
Полицай Бек най-после се изправи и се върна при мен на верандата.
— Трябва да намерим водолаз — каза Елси Бек. — Това може да отнеме време. Освен това шерифът трябва да даде съгласието си.
Разбира се, подобна операция щеше да струва пари, а те нямаше да дойдат от общинския бюджет. Поех дълбоко въздух.
— Колко време ще отнеме? Часове или дни?
— Може би ден-два — отвърна той след дълга пауза. — Нужен ни е човек с опит. Водата е твърде студена, а самият Джейсън ми е казвал, че езерото е дълбоко.
— Добре — въздъхнах аз, опитвайки се да прикрия нетърпението и яда си. Тревогата ме ядеше отвътре като червей.
— Между другото, Карла Родригес е била в града снощи — каза Елси.
Информацията бавно проникна в мозъка ми и пусна корени в гънките му.
Карла Родригес — дребничка, мургава и поразително красива — бе единствената жена, която замалко да разбие сърцето на Джейсън. Всъщност свръхестествената му придружителка в новогодишната нощ малко приличаше на Карла. А самата госпожица Родригес се премести да живее в Хюстън преди около три години — за мое огромно облекчение. Беше ми дошло до гуша от тяхната взривоопасна любов, гарнирана с изобилие от шумни скандали, затваряне на телефони и тръшкане на врати.
— Защо? Къде е отседнала?
— В Шривпорт, у братовчедка си — каза Бек. — Онази Дови, нали я знаеш?
Дови Родригес често гостуваше на Карла в Бон Темпс, преди тя да се премести в Хюстън. Дови бе изтънчената градска братовчедка, която от време на време се отбиваше в провинцията, за да вкара селските дръвници в правия път. Разбира се, всички й завиждахме.
Явно сблъсъкът ми с братовчедките Родригес беше неизбежен.
Пътуването ми до Шривпорт — също.
4
Полицай Бек побърза да се отърве от мен — под предлог, че трябва да доведе следовател, за да направят допълнителен оглед, — и обеща да ме държи в течение. Но аз знаех — директно от мозъка му, — че той криеше нещо от мен и споменаването на Карла Родригес имаше за цел да отвлече вниманието ми в друга посока.
Освен това изглеждаше много по-уверен, че става въпрос за престъпление, и аз даже очаквах да конфискува пушката ми като веществено доказателство. Но Елси Бек не спомена нищо по този въпрос. Аз също.