А сега, когато аз се намирах в беда, тя бе до мен готова да ми помогне.
— Ами… Джейсън изчезна безследно — казах аз с възможно най-спокоен глас, но после се разхълцах неудържимо и развалих ефекта. Извърнах глава на една страна и се загледах през моя прозорец. Чувствах се неловко да се разкисвам така в присъствието на непознатата.
Тара тактично пренебрегна сълзите ми и започна да ми задава логичните за случая въпроси: Звъннал ли е Джейсън на работното си място? Обадил ли ми се е предишната вечер? С кого е излизал напоследък?
Това ме подсети за придружителката му в новогодишната нощ. Нямаше смисъл да крия факта, че е различна, защото с Тара сме се засичали в „Клубът на мъртвите“, а освен това нейната нова приятелка също беше някакъв вид свръхсъщество. Тара знаеше всичко за тайния свят, който ни заобикаляше.
Оказа се, че греша.
Паметта й бе изтрита. Или поне тя се преструваше, че е било така.
— Какво? — възкликна Тара с леко пресилен ентусиазъм. — Върколаци? В онзи нощен клуб? Спомням си, че те видях там. Скъпа, да не би да си прекалила с алкохола тогава?
Въпросът й ме ядоса, защото тя много добре знаеше, че почти не пия. От друга страна, ако Франклин Мот бе изтрил нещо от паметта й, той със сигурност трябваше да го е заместил с нещо друго, така че въпросът й си звучеше съвсем логично. Почувствах се ужасно разочарована, че не мога да й се доверя, и стиснах очи, за да не гледам празния й поглед. По бузите ми се затъркаляха сълзи.
— Не, не съм — срязах я аз.
— Божичко, Суки, да не би ухажорът ти да е сложил нещо в питието ти? — изписка уплашено Тара и стисна ръката ми. — От онези хапчета „Рохипнол“? Направо не е за вярване! Алсид ми се стори много свестен мъж.
— Няма значение — прекъснах я аз с доста по-спокоен тон. — В крайна сметка това няма нищо общо с Джейсън.
Тара продължаваше да стиска ръката ми с тревожно изражение на лицето.
И в този момент аз осъзнах, че не й вярвам. Тара знаеше, че вампирите могат да изтриват човешката памет, и се преструваше, че Франклин Мот е изтрил нейната. Сигурна бях, че много добре си спомня какво се случи в „Клубът на мъртвите“, но ме лъже. Е, какво пък, може би не искаше да се забърква в неприятности. Поех дълбоко въздух.
— Още ли излизаш с Франклин? — реших да сменя темата.
— Тази кола ми е подарък от него.
Гледай ти! Това ми подейства като шок, но все пак не ми е работа да размахвам пръст срещу когото и да било.
— Много е хубава. Тара, случайно да имаш познати вещици? — отново търсех начин да сменя темата; не исках да я упреквам и наранявам. Очаквах въпросът ми да я развесели и нищо повече.
Разбира се, нямаше да е зле, ако можехме да открием вещица. Бях сигурна, че отвличането на Джейсън — зарекох се, че няма да мисля за „убийство“, а за „отвличане“, — имаше нещо общо с проклятието на вещиците върху Ерик. Иначе съвпаденията ставаха твърде много. Макар че през последните няколко месеца се нагледах на какви ли не чудесии и съвпадения.
— Разбира се, че имам — отвърна Тара с горда усмивка. — Тук със сигурност мога да ти помогна. Така де, ако смяташ, че уикан ще ти свърши работа.
Изпитах сложна гама от чувства, които лицето ми просто не успя да побере едновременно. Шок, страх, скръб и тревога бушуваха като обезумели в бедната ми главица. Да видим кое от тях щеше да изплува на повърхността, щом вихрушката утихнеше.
— Ти си вещица? — едва чуто попитах аз.
— О, божичко, не, не съм. Аз съм католичка. Но имам приятели, които са уикани. Между тях има и вещици.
— Сериозно? — май за пръв път чувах думата уикан. И все пак ми звучеше познато; може би я бях срещала в някой любовен или приключенски роман. — Извинявай, но какво значи това? — смирено попитах аз.
— Холи може да ти го обясни по-добре от мен — отвърна Тара.
— Холи? Моята колежка Холи?
— Да, точно тя. А може да питаш и Даниел, макар че тя не обича да говори на тази тема. Холи и Даниел са в едно и също сборище.
Това вече ме извади от равновесие и аз буквално онемях.
— Сборище — едва чуто повторих.
— Нали се сещаш, група езичници, които се прекланят пред определен култ.
— Сборищата не са ли само за вещици?
— Мисля, че не. Обаче членовете им трябва да бъдат нехристияни. Искам да кажа, че уиканството е религия.