— Добре — казах. — Добре. Мислиш ли, че Холи ще се съгласи да говори с мен за това?
— Не виждам причина да ти откаже — Тара отиде до колата си, за да вземе мобилния си телефон, и взе да снове напред-назад, докато разговаряше с Холи. Използвах кратката почивка, за да възстановя психическата си стабилност, така да се каже. И тъй като не исках да изглеждам неучтива, излязох да поговоря с жената в червено, която до този момент проявяваше завидно търпение.
— Съжалявам, че ви срещам в толкова напрегнат за мен ден — казах аз. — Суки Стакхаус, приятно ми е.
— Аз съм Клодин — отвърна тя и ме дари с великолепна холивудска усмивка. Кожата й изглеждаше поразително нежна — тъничка и лъскава като повърхността на зряла слива. Захапеш ли я, ще те опръска със сок. — Тук съм заради засилената напоследък активност.
— О, така ли? — изхълцах аз и замлъкнах.
— О, да! Имате и вампири, и върколаци, и всякакви други едри и дребни твари; да не говорим, че тук се пресичат няколко важни и мощни енергийни потока. Всички тези възможности ме привличат като магнит.
— Аха — колебливо отбелязах аз. — Значи планирате да наблюдавате цялата активност, така ли да го разбирам?
— О, не. Аз не съм просто наблюдател — тя се засмя. — Ти си голяма потайница, така ми се струва.
— Холи чака — съобщи Тара, хлопна капачето на телефона си и се усмихна, защото покрай Клодин трудно можеш да останеш сериозен. За моя изненада, аз също се бях ухилила до ушите, но не с обичайната ми нервна усмивка, а искрено и от сърце. — Няма нищо против да си поговорите.
— Ще дойдеш ли с мен? — Говорех на Тара, защото не знаех какво да си мисля за спътницата й.
— Съжалявам, но днес Клодин ще ми помага в магазина — отвърна Тара. — Правя новогодишна разпродажба на старата стока и ще имам доста клиенти. Искаш ли да ти запазя нещо? Имам няколко страхотни вечерни рокли. Онази, която носеше в Джаксън пострада сериозно, нали?
Да, защото един фанатик ми промуши с кол, без да му мигне окото. Роклята действително пострада сериозно. Аз също.
— Останаха петна — отвърнах аз, без да навлизам в подробности. — Много мило от твоя страна, но едва ли ще имам време да пробвам дрехи. Покрай тези неприятности с Джейсън имам твърде много грижи — и твърде малко пари, допълних наум.
— Разбира се — каза Тара и отново ме прегърна. — Обади ми се, ако имаш нужда от мен, Суки. Жалко, че не си спомням почти нищо от онази нощ в Джаксън. Сигурно съм прекалила с алкохола. Танцувахме ли?
— И още как! Ти ме изнуди да изпълним нашия танц от училищния конкурс за таланти.
— Не може да бъде! — изписка Тара с престорен ужас.
— Опасявам се, че може — бях абсолютно сигурна, че си го спомня.
— Ще ми се да съм била там — обади се Клодин. — Много обичам да танцувам.
— А на мен ми се ще да бях пропуснала онази нощ в „Клубът на мъртвите“, повярвай ми — въздъхнах аз.
— Господи, напомни ми да не припарвам до Джаксън след този публичен позор — каза Тара.
— Мисля, че и за двете ни е по-добре да стоим далеч от Джаксън — доста вампири разгневих в Джаксън, а върколаци — още повече. Малко от тях оцеляха, но все пак…
Тара се поколеба малко; очевидно искаше да ми каже нещо и се чудеше как да го формулира.
— Тъй като Бил е собственик на сградата, в която се намира магазинът ми — предпазливо изрече тя, — той ми остави един телефонен номер. Каз ми, че ще го проверява за обаждания, докато е извън страната. Така че… ако искаш… да му кажеш нещо…
— Благодаря — казах аз, макар че изобщо не се чувствах благодарна. — Той ми каза, че е оставил бележка с телефонния си номер у тях — отсъствието на Бил от страната придаваше на раздялата ни оттенък на окончателност. И през ум не ми бе минавало да го потърся, за да споделя с него тревогите си. Бих звъннала на всичките си познати и приятели, но не и на него.
— Просто исках да знаеш, че изглеждаше доста… хм, тъжен — каза Тара, докато внимателно разглеждаше върховете на ботушите си. — От него струеше някаква… Меланхолия — важно добави тя, сякаш се наслаждаваше да използва непривични за нея думи. Клодин се усмихна и кимна в знак на съгласие. Ама че странна особа! Огромните й очи светеха от радост, докато ме потупваше по рамото.
Преглътнах с мъка и си поех дълбоко въздух.
— Ами, той си е такъв по принцип. Рядко ще го видиш усмихнат — казах. — Много ми липсва, но… Тежко ми е. Той просто ме нарани твърде много — поклатих глава аз. — Все пак ти благодаря за предложението да ми дадеш номера му. И съм ти адски задължена за това, че ми каза за Холи.