Но тя не остана. Не изчака следващия влак. Не посмя. Някъде дълбоко в нея гласчето й шепнеше, че Бела е напълно права.
10
Урсула продължи да ходи на работа както обикновено, но не каза нищичко на никого. Какво да каже? Че мъжът й я е зарязал? Друг път. Никога не е била от онези, които споделят личните си проблеми и мислите си на кафе и кифличка. От всички колеги най-близък й беше Торкел, неин шеф и любовник, но точно с него не можеше да сподели. Щеше да го изтълкува погрешно, щеше да се надява, че спорадичните им сексуални отношения ще се превърнат в нещо повече. Докато Микаел присъстваше в живота й, Торкел сам бе затворил вратата за сериозна връзка с нея. Щом Микаел го няма, нещата щяха да се променят. Оказа се по-лесно от очакваното да се преструва, че нищо не е станало, и да се държи нормално.
Гледаше да се съсредоточи върху работата. Оказа се по-трудно от обикновено. Екипът се намираше в изчаквателно положение, но въпреки това тя идваше все по-рано всяка сутрин. Подреждаше бюрото. Разчистваше материали от разследвания и каталогизираше стари случаи. Продължи така няколко седмици. После започна пак да излиза от релси.
Знаеше, че в тези периоди Ваня също става нервна. И тя не беше създадена за такъв бездеен живот. Но поне в момента кандидатстваше за организирано от ФБР тригодишно специализирано обучение за профайлъри в САЩ и прекарваше почти цялото си време в подготовка за тежките приемни изпити. Урсула почти не я виждаше през деня — или беше забила нос в книгите, или беше залепена за компютъра.
Били беше върнат на служба след смъртоносния изстрел срещу Едвард Хинде, но рядко се появяваше в управлението. Носеха се клюки за ново гадже.
Спасението дойде от Свен Даден, един от старите й колеги в Националната криминалистична лаборатория в Линшьопинг, когото вербуваха в новосформираната при много голям обществен интерес Група за неразрешени случаи в рамките на Криминалната полиция. По-рано съществуваше звено в Сконе, голям отдел с шестима детективи, един от които Свен, но сега щяха да прехвърлят успехите им на национално ниво; поканиха Свен за началник на Техническия отдел.
Кабинетът му беше на етажа под този на Националния отдел за разследване на убийства и с тях деляха една лаборатория.
Урсула започна да си намира работа на долния етаж. Разхождаше се покрай вратата на Свен. Питаше го дали иска кафе.
Бъбреше.
Интересуваше се от всичко и даваше съвети.
Гледаше да е наблизо възможно най-често.
Скоро получи и първия въпрос.
Ставаше дума за убийство в Ханинге. Отпреди осем години. Дали би могла да му помогне?
Можеше.
Торкел бързо разбра какво прави тя, но не каза нищо. Една заета Урсула беше за предпочитане пред Урсула, обикаляща нервно като тигър в клетка и само чакаща да заръфа някого. Затова не възрази, когато, без дори да го попита, тя на практика заработи в отдела на Свен.
Работа до късно. Ранно ставане. Ден след ден.
Свен я подканяше да се прибира вкъщи. Трябвало да обърне внимание на семейството си. Урсула излъга и го увери, че няма проблем.
И без това били само двамата с Мике, а той проявявал разбиране.
Винаги е бил такъв, добави тя и се усмихна.
Така че продължи да работи усърдно, съвсем наясно, че използва работата като щит, с който да държи всичко друго на разстояние.
Александер Сьодерлинг се надигна от скъпия ергономичен офис стол и отиде до прозореца. Тук-там по някой безделник на „Дротнинггатан“ въпреки късния час. Той хвърли поглед на часовника. Децата сигурно вече спяха. Също и Хелена. Днес изобщо не ги беше виждал будни.
Целият ден представляваше безкрайна поредица от най-различни срещи. Напоследък вървеше добре. От известно време беше все така. Фирмата се разрастваше, но с нея растеше и натоварването. Беше се върнал в офиса в шест часа и вече му идеше да зареже всичко. Да се прибере вкъщи. Поне веднъж той да закара Селма на езда. Да остане да я погледа. Да прекара някой и друг час с Хелена преди лягане. Идеята беше привлекателна, но той реши да направи компромис. Щеше да окачи на пирон работата с купчината документи, които, преди да си тръгне, секретарката остави на бюрото му, но поне щеше да приключи с имейлите. Не повече от половин час. Вероятно щеше да изпусне ездата, но поне щеше да има един час с жена си.
четиридесет и пет минути по-късно приключи. Доволен от себе си, реши само да хвърли едно око на новините, преди да се прибере вкъщи.