Човек си плаща за стореното.
С лихвите.
Дойде моментът да постъпи правилно. Дори и тя никога повече да не му проговори. Според нея и за двама им щяло да бъде същинско бедствие, ако някой научи какво са направили. Вероятно беше права. Но той не можеше да си мълчи. Грешките не изчезват просто като ги заровиш и продължиш напред. Особено пък ако някой пострада. Тук трябваше да тегли чертата. Сега беше моментът да покаже, че е добър човек.
Да каже истината.
Но на кого?
Нямаше представа. Първо, несъмнено беше опасно; и второ — съществуваше риск никой да не му повярва. Как изобщо да започне?
Трябваше да говори с някого, който го познава. Който знае, че не преувеличава и не си измисля. Същевременно въпросният човек трябваше да предаде информацията по-нататък, без да забърква името му. Значи трябваше да е полицай.
Макар да работеше в полицейското управление от толкова години, той не познаваше кой знае колко полицаи. Колегите му бяха предимно цивилни лица и не биха могли да му помогнат. Сещаше се единствено за едно момче от „Риксмурд“, което също се интересуваше от компютри.
Понякога си говореха. Основно за харддискове и интернет мрежи. Но момчето винаги беше любезно. Изглеждаше умно. Освен това нали полицаите в този отдел умееха да държат в тайна източниците си? Може би трябва да го попита как да постъпи. Били Русен ще знае.
Поне така се надяваше.
Не сподели плановете си с Анита, не беше разумно. Той беше наясно, че това ще е краят на връзката им, или както там можеше да се нарекат отношенията, в които я беше въвлякъл насила; но така да бъде. Първо трябваше да спаси себе си.
„Риксмурд“ се помещаваше на третия етаж.
Пак усети странен вкус в устата. Този път обаче не беше любов. Беше страх.
106
Помоли Били да говорят на четири очи.
Докато седеше на задната седалка на колата, която тъкмо излизаше от гаража под полицейското управление на Кунгсхолмен и завиваше наляво, Йенифер си мислеше колко бързо се случват нещата понякога.
Преди около половин час при Били дойде пълен брадат мъж в ужасно невзрачно бежово яке. Били го представи като Морган Хансон, познат от компютърния отдел. Морган почти не обърна внимание на другите и настоя да говори с Били насаме.
Пет минути по-късно тя видя как Били подтичва към кабинета на Торкел и малко след това всички се събраха в Стаята. Всички освен Ваня. Никой не знаеше къде е тя, не вдигаше мобилния си, но засега само Себастиан изглеждаше разтревожен. Другите се бяха съсредоточили върху Били, който пишеше по дъската, докато обясняваше, че Морган е услужил на колежка, потърсил в бекъп файловете и намерил име, изтрито от един доклад. Той го казал на колежката, която пък се обадила на Ленарт Стрид от „Мисия: разследване“.
— Той умря, знаете ли? — обади се Йенифер с леко колебание докъде ще доведе това и какво е известно на останалите. — Загина в автомобилна катастрофа преди няколко часа.
Всички кимнаха. Знаеха. Били продължи:
— Докладът се занимавал с бягство от експулсиране от есента на 2003 година. Хамид Хан и Саид Балхи. Полицията в Солна получила заповед да преустанови издирването. „Сепо“ поели случая. За него отговарял Адам Седерквист.
В Стаята се възцари тишина. Чутото звучеше толкова невероятно, че Урсула трябваше да попита:
— Нашият Адам Седерквист?
Били кимна.
— Но какво общо има това със смъртта му в планината? — почуди се Йенифер.
— Нямам представа, но вчера Ленарт Стрид е получил името, а днес вече е мъртъв.
— Защо от „Мисия: разследване“ са се интересували от случая? — попита Торкел.
— Морган не знаеше.
— Коя е колежката, на която е помагал?
След още пет минути, че и по-малко, бутнаха Анита Лунд на един стол. Тя им заяви с възмутен глас, че си знае правата и нищо няма да им каже. След едноминутен тих разговор с Торкел си промени отношението.
Знаела само, че съпругата на Хамид Хан, Шибека, се е свързала с Ленарт. Анита проявила любопитство, като видяла, че информацията за отговарящия от „Сепо“ е изтрита от оригиналния доклад.
— Кога е било изтрито името?
Получиха датата. Само няколко дни след намирането на телата в планината.
След две минути разполагаха с листчето, което Ленарт беше оставил на Анита, и с адреса на Шибека Хан и в момента Били излизаше при кръговото движение накрая на „Роламбсхувследен“.