Той се наведе и върна папката върху бюрото на Брита.
— Най-долу пише нещо за американски агенти…
— Да, видях го и го проверих, преди да дойдете. През този период в страната не е имало чуждестранна активност.
— Поне не официално — обади се Торкел.
— През този период в страната не е имало чуждестранна активност — повтори Брита с интонация, която ясно показваше на Торкел, че разговорът ще приключи бързо, ако не спазва правилата; нейните правила.
Той разбра и смени фронта на атаката:
— Откъде е дошла информацията, че афганистанците са замесени в терористична дейност?
— Не мога да отговоря.
— Не ми трябва конкретно име.
Брита срещна погледа му с мълчание. Торкел въздъхна. Той добре разбираше сериозността на националната сигурност и тъй нататък, но понякога тайните между отделите ставаха нелепи.
— Нека го кажа така — пробва Торкел. — Случва ли се понякога „Муст“ да споделят информацията, която са получили?
— Случва се.
— Случило ли се е този път?
— Не знам.
Торкел погледна жената зад бюрото. Изглеждаше искрена, но това всъщност нямаше значение. Така или иначе той нямаше да научи истината. Облегна се назад, потънал в собствените си мисли. Да кажем, че е вярно. Че „Муст“ са разкрили подготвяна терористична атака срещу американски цели. Може би предстояща. Хамид и Саид са били посочени като замесени. Прибрали са ги и са оставили американците да… какво? Ако афганистанците бяха изведени от страната, той вероятно би чул. Когато през 2004 се разкри, че ЦРУ е прибрало египтяните от 2001 година, стана страшен скандал. Ако същото се е случило и две години след това, несъмнено би се разчуло. Или са си извадили поука? Прикрили са се по-старателно. Дошли ли са американски агенти, които да изведат Хамид и Саид от страната?
Торкел погледна Брита. Нямаше смисъл да я моли да потвърди теорията му. Дори и да знаеше истината, не би я разкрила. Пое по нов път, последен опит:
— Ако Адам е смятал, че американски агенти работят на шведска територия, защо не го пише тук?
— И аз си зададох същия въпрос, когато го прочетох.
Торкел се впечатли от внезапната искреност в гласа й.
— Не знаете?
— Не.
— А какво предполагате?
— Някой се е погрижил това да не стигне по-горе.
Тя посочи тавана с показалец. Тъй като се намираха на последния етаж, нямаше как да има предвид физически по-горе, а звучеше малко вероятно Бог да е проявил интерес към полицейско разследване. Значи показалецът нагоре означаваше „по-висока инстанция“.
Но това не беше краят.
Чакаха го проблеми.
110
Торкел тъкмо се прибираше в „Риксмурд“, когато му хрумна да излезе малко на чист въздух, да си подреди мислите. През прозореца на Брита денят му се стори приятно есенен с всички тези жълти листа във въздуха. Като реклама, в която щастливи хора в плетени пуловери игриво гонят деца и кученца, а след това се излягат пред камината, здраво прегърнати, и се наслаждават на какъвто там продукт се продава. За един кратък миг си представи Урсула и себе си като щастливите хора, но веднага пропъди този образ. Една разходка, малко кислород щяха да му се отразят добре. В момента, в който излезе и вятърът едва не го събори, му стана ясно, че времето е значително по-приятно за гледане през прозореца, отколкото за разходки. Той наведе глава и зави наляво към ъгловото кафене да си купи чаша кафе. След това пое назад — този път вятърът духаше в гърба му — и седна на пейка в парка. Не беше на завет и над нея падаше сянка, така че той веднага взе да трепери; и кафето не помогна особено срещу мръзненето. Но след като веднъж бе решил да поседи навън, нямаше да се предаде толкова лесно.
Съсредоточи се върху разследването.
Толкова много въпросителни. На които не можеше да намери отговор.
Да кажем, че „Муст“ са прибрали Хамид и Саид. Защо са съобщили на „Сепо“? Защо просто не са обявили, че двамата се укриват, за да не ги експулсират, и толкоз?
Защото това не би решило проблема окончателно, отговори си той. Близките биха могли да убедят някого, че не са изчезнали по своя воля, а ако се вдигне достатъчно шум, полицията би се видяла принудена да отвори случая наново. Да рови. Да разследва. А някой е искал да избегне тъкмо това на всяка цена.