От страна на полицията в Солна случаят явно беше приключен. Никой не би му обърнал внимание в „Престъпление на седмицата“, „Търси се“ или във вечерните вестници. Печатът на Службата за национална сигурност не се чупеше лесно, освен това участието й в случая сочеше, че на двамата мюсюлмани не им е чиста работата. Щом „Сепо“ се интересува от тях, за повечето хора това означаваше, че са виновни.
Ленарт Стрид, Анита Лунд и Морган Хансон бяха счупили печата и сега един от тях беше мъртъв.
Торкел се изправи, поколеба се дали да се разходи, но реши, че чистият въздух му стига за днес. Тръгна обратно към офиса, все така умислен.
Чарлс Седерквист получава предупреждение за терористична атака. Залавят Хамид и Саид. Свързват се с ЦРУ. Хамид и Саид изчезват. Чарлс моли брат си да поеме случая и да го приключи. Дотук се връзваше. Торкел като че видя изхода на лабиринта, из който се лутаха мислите му.
Добре, ами след това?
Адам не е направил каквото са му заръчали. Започнал е да разследва. Стигнал е по-далеч. Свързал е изчезванията с неофициално американско присъствие на шведска земя.
Затова ли е умрял?
Ако да, кой стои зад смъртта му?
Нима Чарлс е отнел живота на собствения си брат, понеже е разкрил неудобни факти?
Изходът на лабиринта отново се отдалечи и докато отваряше вратата, Торкел с въздишка осъзна, че дори да са на прав път, все още ги чака много работа.
111
Александер Сьодерлинг бутна вратата на бюрото и подметна едно „здрасти“ към Хана на рецепцията, която отвърна на поздрава с:
— Имате посетител.
Александер бързо прехвърли графика си наум. Доколкото си спомняше, срещата във Васастан, от която тъкмо се връщаше, бе последната за деня.
— Кой е?
Хана кимна към групичката модни мебели, където Чарлс Седерквист точно оставяше настрана новия брой на „Дагенс Индустри“ и с известно усилие се надигаше от ниския тъмнорозов кожен диван с нахвърляни уж небрежно жълти и бели възглавнички. Тръгна към Александер широко усмихнат.
— Благодаря — промърмори Александер и отиде при Чарлс.
Двамата се ръкуваха и Александер отбеляза достатъчно силно, та Хана да го чуе, откога не са се виждали и колко се радва на посещението, след което покани госта в офиса си.
— Трябва да изчезна. Надалеч и задълго — каза Чарлс в момента, в който Александер затвори вратата.
— Не разбирам с какво бих могъл да помогна аз.
Чарлс му хвърли поглед, който ясно показваше, че не му е приятно да обяснява очевидни неща. Александер на свой ред разпери ръце в жест, сочещ, че мястото, където се намират, би трябвало да е достатъчно Чарлс да разбере колко неизпълнимо е желанието му.
— Сега съм шеф на това бюро, нямам възможност да ти помогна.
Той срещна очите на Чарлс, но не намери разбиране в тях.
— Щеше да е трудно дори когато бях в „Муст“, а сега е просто невъзможно — продължи.
— Нищо не е невъзможно — възрази Чарлс и отиде до прозореца.
Хората се бореха приведени срещу вятъра, който духаше по протежение на „Дротнинггатан“.
— Имаш познати и пари или поне познати с пари — продължи той. — Използвай ги.
Александер седна на удобния си офис стол. Това посещение не беше добре дошло и му напомняше за събития, които предпочиташе да забрави; но нямаше причина да се превърне в нещо повече от това.
— Да не прибързваме — започна спокойно. — Да, намерили са телата, да, разследват катастрофата, но…
Чарлс го прекъсна с кратък безрадостен смях. Обърна се към мъжа зад бюрото. Десет години по-възрастен, петнайсет кила по-тежък от онова време. Александер наистина му беше отпуснал края. През хубавите години в пиар агенцията явно беше затъпял. Бяха го превърнали от бдителна пантера в ленив котарак. Тогава, преди много години, Александер Сьодерлинг никога не разчиташе на случайността. Сега сякаш не знаеше и най-елементарните неща. Време беше да го въведе.
— Юсеф се обади, синът на Хамид го е потърсил — започна Чарлс със спокоен сериозен тон. — Полицията ме търси, разкрили са самоличността на Адам, „Мисия: разследване“ също рови и както сам знаеш, е въпрос на време от ЦРУ да научат, че Патриша Уелтън е била убита, ако вече не го знаят.
Александер видя как Чарлс се обръща от прозореца към него, сякаш за да се увери, че го е разбрал. Усети, че пребледнява. Лоша работа, много лоша. Във всяко отношение. А най-лошото като че ли беше „Мисия: разследване“. Ленарт Стрид, намерен мъртъв в автомобил в Бровикен. Боже Господи, в какво го забъркваше Чарлс?