Сега беше различно. Вече не се доверяваха на такива единични информатори. Методите им бяха по-изпипани. Данните идваха от повече места и се проверяваха по-старателно. Сравняваха. Правилата се промениха и парите намаляха. Слагаха свои хора, за да влязат по-надълбоко, да се инфилтрират. С времето двете страни изнамираха нови начини да си противодействат. Американците бомбардираха с безпилотни дронове и ракети денонощно, а терористите намираха все нови и нови държави, в които да действат. Беше като цирк, който непрекъснато обикаля из все по-бедняшки квартали.
Юсеф отдавна беше приел, че най-доброто време за него е отминало. Златният век бе приключил. Не след дълго трябваше да си потърси нещо друго. Най-лошото беше, че през последните години потенциалните му работодатели бяха изчезнали. Кадафи си отиде, също и Мубарак. Либийците бяха най-добри. По-добри от всички западняци, взети заедно. Бяха безкрайно параноични и склонни да плащат за информация, която всъщност се намираше съвсем лесно.
Али отишъл на среща с либийци в изгнание.
Тарек проявил интерес към срещата и към организацията на тези хора.
Мехмед се изказал отрицателно за синовете на Кадафи.
Ето срещу такива банални информации получаваше пари. Напоследък често си мислеше, че едно време си имаше собствено море, в което ловеше с въдица хора и информация и ги продаваше на личния си рибен пазар.
Повечето, които продаваше, бяха виновни.
Хамид и Саид не бяха.
Продаде ги, понеже трябваше да предложи нещо и понеже те го бяха унизили. Беше под напрежение. Трудно му беше да намира нови имена. Всички, които носеше на Чарлс, вече бяха известни. Парите намаляваха. Трябваше да продава. За предпочитане наистина опасни типове.
Видя му се идеалното решение.
Съобщи, че Хамид и Саид участват в планирането на нов атентат на американска земя. Чарлс никога не ги беше чувал. Той се сдоби с нови имена, Юсеф — с отмъщение.
Хамид и Саид дойдоха в дома му и го унижиха. Ограбиха го. Изглежда не бяха наясно с кого си имат работа. В какви среди се движи. Но той им даде да разберат.
Впоследствие осъзна, че е постъпил глупаво. Че онези, които плащаха, започнаха да се съмняват в него. Хамид и Саид ги отведоха в задънена улица. Естествено. Но хората се учат от грешките си, не ги повтарят. Мислеше си, че е забравено. Докато не се появи момчето.
Още една грешка, която да поправи. Слезе от колата и отиде при багажника. Най-добре да остави момчето, докато Чарлс дойде. Просто да го зареже и да си тръгне. Така правеше. Никога не си папаше ръцете. Просто доставяше.
Запали цигара и се озърна. Погледна към някогашния полигон. Сега представляваше обрасло с храсталаци поле, но ръждясалите стоманени поставки за мишените все още не бяха паднали.
Момчето идва на себе си, помисли си. Наведе се към багажника и се ослуша. Още не се чуваше нищо. Леко се разтревожи. Не желаеше да доставя момчето мъртво. Отвори багажника, за да провери как се чувства.
Куршумът го улучи в дясното рамо точно под ключицата и той политна назад изненадан. Не болеше колкото би очаквал, но усети как ризата му за секунди се накваси с кръв. Момчето изскочи от багажника и се изправи срещу него. Размахваше нещо, прилично на пистолет играчка. Стреля още веднъж. Юсеф се метна настрани и куршумът не го улучи. Той се хвърли напред и стисна момчето с лявата си ръка, дясната не му служеше; изтръгна пистолета. Той падна на земята. Момчето успя да го ритне в раненото рамо. Болката беше ужасна и Юсеф се строполи на земята с вой. Със сетни сили се добра до пистолета и го придърпа към гърдите си, та момчето да не може да го докопа. Чу как Мехран хукна и когато се надигна на колене, го видя да тича през полето към полигона.
— Ще те пипна, гадино! — изрева Юсеф подире му. — Точно както пипнах баща ти!
Изправи се на крака. Болката в рамото ставаше все по-силна и вече едва мърдаше дясната си ръка. С лявата вдигна малкия пистолет от земята. Изглеждаше смешен, но щеше да свърши работа. В този момент чу стъпки върху чакъла и счупените стъкла зад гърба си. Бързо се завъртя и вдигна пистолета. Оказа се Чарлс. Юсеф свали оръжието и посочи полето.
— Тръгна натам.
— Видях — отвърна Чарлс.
Не помръдваше. Юсеф започна да изпада в паника.
— Ще избяга. — Той показа окървавеното си рамо. — Трябва да ми помогнеш.
Чарлс кимна и извади грамаден пистолет от колана си. Изглеждаше далеч по-заплашителен от играчката в ръката на Юсеф.