Йоран например.
Резервистът от Аспуден.
Така се беше представил — Йоран Йонсон, резервист. Онова, което за повечето хора беше или необходимо зло, или приятно хоби, за Йоран беше направо призвание. Той приемаше задачата си с изключителна сериозност. Единственият въпрос беше дали ще може да спаси Швеция сам-саменичък, когато руснаците нападнат. Не друг, руснаците щяха да нападнат, научи Елинор. Все тези руснаци.
Обаче се наложи Йоран да се откаже от безценния си мобилизационен резерв. Сам си беше виновен. Ако не беше заплашил да я набие, никога не би се сдобила с оръжие. Никога не би проявила интерес към тежащия 874 грама „Глок“.
Тя се заизкачва по добре познатото стълбище. Колко пъти бе тичала нагоре от нетърпение да го види. Сякаш започваше да живее истински едва след като влезе в дома му. Остатъкът от деня, когато не бяха заедно, беше сив и безрадостен. Убедена беше, че и за него е същото. Но се оказа, че не е така. И никога не е било.
Тя стигна до неговия етаж и отиде при вратата му.
Нова шпионка. Заради нея? Значи все пак беше оставила някаква следа в дома му. Скоро щеше да остави още една. И в този момент й хрумна точно по какъв начин.
134
Себастиан наля кафе в двете чаши. Урсула се настани удобно на дивана, като си сложи няколко възглавници зад гърба.
— Тази вечер ще остана, ако е удобно.
— Няма нужда да питаш, имаш си собствена стая.
— Трябва ли да спя в стаята за гости?
Себастиан остави внимателно френската преса на масата, сякаш някое рязко движение би накарало Урсула да осъзнае какво точно е казала и да се отметне.
— Не…
Урсула кимна доволно и си вдигна краката на дивана.
— Разкажи ми — каза тя с лека усмивка и очакване в гласа.
— Какво?
— Съня.
Себастиан въздъхна дълбоко и се отпусна на креслото срещу нея. Искрено се беше надявал да не се връщат повече на тази тема. Особено пък сега, когато вече си представяше какво ще става в спалнята му в недалечното бъдеще.
— Мамка му, не се отказваш.
— Мамка му, не се даваш. Ако не ми разкажеш, отивам в стаята за гости. Или се прибирам вкъщи.
Себастиан я погледна, погледна усмивчицата й, но знаеше, че говори сериозно.
— Трябва да се изповядам в замяна на секс?
— Именно.
— Смяташ ли, че планът ти ще сработи?
— Да.
Той въздъхна още един път. Тя го познаваше толкова добре. Но той нямаше намерение да се даде без бой. Себастиан Бергман не се плашеше от малко лъжи.
— И ще разбера веднага, ако ме лъжеш — отсече Урсула, сякаш прочела мислите му.
Наистина го познаваше добре. Твърде добре.
— Първо трябва да ида да пикая.
Урсула се наведе и погледна чашата си.
— Имаш ли мляко?
— В хладилника. Знаеш къде стои.
Тя се изправи весело и отиде в кухнята.
Елинор стоеше неподвижно на площадката и чакаше. Лампата угасна. Трябваха й няколко секунди, докато очите й привикнат с тъмнината, но след това забеляза светлината в апартамента през шпионката. Без никакво затруднение щеше да види Себастиан, когато погледне навън. Как само щеше да го изненада. Ако му остане време да се изненадва.
Тя позвъни на вратата и пъхна ръка в чантата.
Себастиан беше в тоалетната, когато се позвъни.
— Аз ще отворя — провикна се Урсула от кухнята.
Тя отиде до вратата и по навик долепи око до шпионката. Глупаво, разбира се, не търсеха нея, тя не познаваше приятелите на Себастиан. Ако трябваше да е честна, учудваше се, че той има такива.
В коридора беше съвсем тъмно. Защо човекът отвън не бе запалил лампата?
Елинор видя светлината в антрето да изчезва, когато окото се притисна до шпионката от вътрешната страна. Тя допря глока до леко огънатата леща и натисна спусъка.