Ако беше разбрала правилно, в днешно време никой не би получил разрешение да построи къща на такова място, в полите на планината, но тази беше още от трийсетте години. Някаква важна клечка с връзки в кралския двор се нуждаела от място, където да се постопля по време на лов. А и в интерес на истината, това трудно можеше да се нарече къща. Колко ли беше? Осемнайсет квадрата? Двайсет? Дървени стени, тесни прозорчета и малък комин, стърчащ от битумния покрив. Две стъпала водеха до вратата на една от късите стени, а на десетина метра оттам имаше по-малка барака, наполовина нужник, предположи тя, наполовина навес за дърва, съдейки по дръвника, оставен отпред.
Движение иззад зеления комарник. Той беше там.
Тя свали бинокъла, пак пъхна ръка в раницата, извади беретата и с бързи и опитни движения постави заглушителя. После се изправи, прибра оръжието в специално ушития за целта джоб на якето, метна раницата на гръб и тръгна. От време на време поглеждаше през рамо, но не долови следи от движение. Къщичката беше на известно разстояние от маркираната туристическа пътека, а и в края на октомври в този район не гъмжеше от екскурзианти. Откакто слезе от колата, срещна само двама.
Оставаха й около петдесет метра, когато извади пистолета от джоба си и продължи напред, като го носеше отпуснат до бедрото. Преценяваше вариантите. Да почука и да стреля в момента, в който той отвори, или да приеме, че не е заключено, и просто да влезе и да го изненада. Тъкмо се беше спряла на първото, когато вратата на къщата се отвори. За секунда жената застина, но после приклекна със светкавична скорост. На стъпалата се показа мъж на около четиридесет години. Местността беше открита. Нямаше къде да се скриеш. Тя можеше единствено да стои неподвижно и да се спотайва. И най-малкото движение би привлякло вниманието му. Стисна пистолета по-здраво. Ако той я забележи, все пак би могла да се изправи и да го застреля, преди да е побягнал. Малко над четиридесет метра. Несъмнено щеше да улучи, вероятно и да го убие, но не искаше да става по този начин. Дори и ранен, би могъл да се добере до къщата. А вътре можеше да има оръжие. Ако я видеше сега, всичко щеше да се усложни твърде много.
Той обаче не я видя. Затвори вратата, слезе по двете стъпала, зави надясно и тръгна към бараката. Тя го видя как вдигна брадвата, която беше забита в дръвника, и започна да цепи дърва.
Изправи се бавно и сви леко вдясно, за да я закрива къщата, в случай че мъжът реши да си почине от цепенето, изправи гръб и огледа красивия пейзаж.
Брадвата. Би ли могла да се превърне в проблем? Надали. Ако всичко минеше по плана, той изобщо нямаше да има време да я възприеме за заплаха, камо ли да я нападне с оръжие за близък бой като брадвата.
Тя се спря зад къщата, издиша, забави се няколко секунди, за да се съсредоточи, и после зави зад ъгъла.
Мъжът изглеждаше, меко казано, изненадан да я види. Отвори уста, за да попита коя е — както предположи жената — може би какво търси тук, насред йемтландските планини, и дали може с нещо да й помогне.
Нямаше значение.
Тя не знаеше шведски и той никога нямаше да получи отговор.
Пистолетът със заглушителя изцъка един-единствен път.
Всички движения на мъжа прекъснаха внезапно, все едно някой е натиснал паузата насред филм. След това брадвата се изплъзна от ръката му, коленете му се подвиха наляво, тялото рухна надясно. Глухо тупване, когато осемдесетте му килограма се стовариха на земята. Докато се просне в цял ръст, вече беше мъртъв, сърцето му — пронизано от куршума.
Жената измина оставащите няколко крачки до трупа, застана с разкрачени крака над него и спокойно се прицели в главата на мъжа. Изстрел в слепоочието на три сантиметра от лявото око. Знаеше, че е мъртъв, но изхаби още един куршум, този път на няколко сантиметра от дясното око.
Пъхна беретата в джоба си и се замисли дали да направи нещо за кръвта по земята, или да остави природата да се погрижи. Дори и някой да установи, че мъжът е изчезнал — а това сигурно щеше да стане — и да дойде до планинската къщурка да го потърси, нямаше да намери тялото. Кръвта би показала, че нещо му се е случило, но нищо повече. Дори и да си помислят най-лошото, никой никога нямаше да може да потвърди подозренията им. Мъжът щеше да изчезне за вечни времена.