— Ще се справя с всичко — потвърди и го погледна в очите.
Ленарт инстинктивно усети, че е вярно.
17
Самолетът излетя навреме и според изчисленията щеше да пристигне десет минути по-рано от очакваното. Информация, която мина покрай ушите на Себастиан. Не обърна внимание и на правилата за сигурност. Нямаше никаква представа колко дълъг е полетът, нито какво е времето в Йостершунд. Отказа топлата напитка и сандвича с говеждо, предложени му от стюардесата.
Ваня щеше да отсъства три години.
Не можеше да си го избие от главата. Не можеше да бъде истина. Не биваше. Какво щеше да прави той? Знаеше как би искал да постъпи.
Да замине с нея.
Или поне след нея.
Нищо не го задържаше в Стокхолм и в Швеция. Нищо освен Ваня. Искаше да бъде при нея. Но съзнаваше, че е невъзможно. Да тръгне подире й из Америка. Щеше да го сметне за откачен. Наистина би било откачено. Щеше да започне да го избягва отново, при това с пълно право. Щеше да го подозира. Да го мрази. Не биваше да го позволява.
Ваня идваше откъм тоалетната най-отпред в самолета. Себастиан леко докосна ръката й, докато минаваше покрай него. Тя се спря.
— Чух, че кандидатстваш за обучение във ФБР.
— Да.
За миг му хрумна да й каже какво мисли. Да я помоли най-искрено да не заминава. Но нямаше с какво да подплати подобна молба. Нищо, което да отговори на неизбежния й въпрос „защо?“.
— Докъде си стигнала? — попита вместо това със скритата надежда да не е далеч: още няколко тежки изпита, уморителни тестове, които може би няма да издържи.
— Минах оръжията, физическата подготовка и писмените тестове, а през уикенда ходих при онзи Першон Ридарщолпе за психологическа оценка.
— Ридарщолпе е идиот — изръмжа Себастиан, без да се замисля.
— Знам, че смяташ така.
— Не аз смятам така. Той е идиот. Това е факт, както че Земята е кръгла.
Ваня му се усмихна.
Той обичаше тази усмивка.
— Както и да е. Мисля, че мина добре. Той ще напише заключение и после остават само някакви ролеви игри, доколкото разбрах.
Естествено, че е минало добре. Малката надежда, която Себастиан хранеше, повехна и умря. Естествено, че е взела всички изпити. Естествено, че ще я приемат.
Тя беше най-добрата.
Нали беше негова дъщеря.
— Торкел смята, че ще успея — продължи Ваня. — Затова е по-канил Йенифер.
— Да, той ми каза.
Ваня остана още малко при него, като че ли чакаше нещо.
„Браво“ може би.
Или „Успех!“.
Не последва нищо подобно.
18
Началник Хедвиг Хедман ги чакаше на летището. Тя ги поздрави и помоли за извинение, че не ги посреща с по-хубаво време. След като си взеха багажа, те я последваха с бърза стъпка към минивана. Излязоха от Фрьосьон и поеха покрай езерото Стуршьон до Е14.
Докато пътуваха към „Стурулвон“, Хедвиг докладва всичко известно дотук. Не беше много. Туристка паднала по склон, който явно бил подкопан от дъжда. Пръстта се сринала и разкрила човешки скелет. Когато полицаите отишли на място и започнали да копаят около останките, се натъкнали на още един череп. Накрая намерили общо шест тела, наредени едно до друго. Хедвиг проверила всички съществуващи регистри и архиви — през последните петдесет години не била обявявана за издирване нито една група от шест души.
— Знаете ли откога са там? — попита Торкел.
— Не, още не сме ги вдигнали. Не сме започнали разследването. Чакахме вас.
Урсула кимна одобрително. Твърде често провинциалните полицаи се мъчеха да се правят на големи специалисти. Да открият нещо, преди Националният отдел за разследване на убийства да е дошъл. Тук обаче явно разсъждаваха другояче. Правилно според Урсула. Съзнаваха, че случаят вероятно е твърде сложен, и затова веднага се бяха обадили за подкрепления, преди да са загазили.
— Знаете ли как са умрели? — попита тя и погледна Хедвиг в огледалото.
— Всичко сочи, че са застреляни. Но не можем да сме напълно сигурни, преди да сме ги огледали подробно.
Йенифер седеше в мълчание най-отзад до Били и само се наслаждаваше на момента. Не можеше да повярва на късмета си. Тя, в миниван заедно с Националния отдел за разследване на убийства. Открити шест тела. Застреляни. Заровени в планината. Това беше различно. Нямаше нищо общо с проверките за пътни нарушения и разтърваването на натряскани побойници в петък вечер. Затова беше станала полицайка. Убийства. Улики. Сложни разследвания. Гонитби и силни усещания. Тя вреше и кипеше вътрешно. Искаше да го сподели с всички.