Торкел незабавно звънна на Урсула. Тя можеше да говори с колегите горе в планината да бъдат по-внимателни. Малко вероятно беше някой да изпрати фотограф в тази тъмнотия, за да щракне снимка на гроба и труповете, но човек никога не можеше да бъде сигурен. Ставаха какви ли не странности.
— Как мина със „Съдебна медицина“? — попита Урсула, преди да приключат разговора.
— Ще говорим, като слезеш — отвърна Торкел уклончиво.
— Юмео значи.
Торкел се поколеба. Да, би могъл да я излъже, да каже, че още работи по въпроса, но реално нямаше какво да спечели от това. С нищо не можеше да промени факта, че трябва да се примирят с Юмео.
— Да. Опитах, но не се получи. Кога се прибираш? — продължи той бързо, за да не й остави време да мисли много-много за лошата новина.
— Почти съм готова, може би още час-два.
— Ще ти оставя вечерята на топло.
— Добре.
Урсула затвори. Не каза довиждане, но това не означаваше задължително, че е сърдита. Може би просто искаше да се върне по-бързо към работата, а разговорът я разсейва. Той предпочете да повярва във второто и се върна в банята.
23
Яхния с дивеч, картофи, салата и сладко от червени боровинки. След това бял шоколадов мус.
Тъкмо бяха започнали десерта, когато Хедвиг Хедман се качи по стълбите към тази част от трапезарията, на която викаха Тавана. След като ги поздрави набързо, тя постави папката, която носеше, на масата пред тях.
— Мисля, че успяхме да идентифицираме двама от тях. Онези с дрехите — поясни тя.
Торкел впи очи в материалите, поставени пред него. Ваня, която беше до него, се наведе напред. Били и Йенифер — те седяха отсреща — се изправиха, заобиколиха масата и занадничаха иззад рамото на Торкел. Себастиан не помръдна. Реши, че началничката на местната полиция ще изнесе и устен доклад. Оказа се прав.
— Двама холандци бяха обявени за издирване през ноември 2003 година. Ян и Фрамке Бакер от Ротердам. Според човека, който подаде сигнала, трябвало да тръгнат от Осен в Норвегия на 27 октомври и следващата седмица да пристигнат във Володален. И двамата много опитни планинари. Издирвахме ги, докато падна сняг на 18 ноември онази година.
— Защо смятате, че са те? — попита Торкел и вдигна поглед. — Те единствените изчезнали в района ли са?
— Не, но са единствената двойка. Освен това според информацията носели сиви дрехи с жълти елементи.
Хедвиг се наведе и прелисти до един найлонов джоб зад последния лист в папката. В него беше поставена снимка на мъж и жена, и двамата около трийсетгодишни, снимани на покрит със сняг планински връх. Може би в Алпите. Носеха слънчеви очила и лицата им бяха загорели и обветрени. Жената имаше гъста червена коса, вързана на конска опашка. Мъжът беше почти плешив. И двамата се усмихваха и вдигаха два пръста във формата на V. Носеха сиви туристически дрехи с жълти елементи.
— Приличат на дрипите в гроба — кимна Ваня, като видя снимката.
Торкел беше съгласен. Нямаше съмнение. Урсула трябваше да види това, като се прибере.
Два часа по-късно стояха в една от конферентните зали на планинската станция. Ако навън не беше тъмно, през прозорците щеше да се открива приказна гледка към смълчаната есенна планина. Сега обаче виждаха единствено собствените си отражения, осветени от четири ярки флуоресцентни лампи, от които всички изглеждаха по-бледи и светли, отколкото в действителност. Чашите кафе и термосът на масата заедно с бутилките минерална вода правеха ситуацията изключително позната. Всички те — с изключение на Йенифер — бяха стояли в подобни стаи безброй пъти. Като махнем красивата гледка, това беше работна среща като всички останали.
Били принтира снимките на гроба и ги закрепи с магнити върху бялата дъска в стаята.
— Ако приемем, че сме открили холандците — започна Торкел, — разполагаме с предполагаема дата на убийството. Но трябва да бъдем сигурни. Ваня, свържи се с холандската полиция и виждали можем да получим отливки от зъбите им, рентгенови снимки, нещо, с което да ги идентифицираме.
Ваня кимна и пое папката, която Торкел й подаде през масата.
— Откъде са дошли?
Всички обърнаха поглед към Себастиан, който се изправи и тръгна тежко-тежко към дъската със снимките.