— Холандия… Ротердам.
Себастиан изгледа Били ядно.
— Аха, значи холандците идват от Холандия. Благодаря, не се бях сетил.
Били отвори уста, но се въздържа и леко се сви на стола си.
— Говоря за тези тук — продължи Себастиан и почука с показалец по една от снимките. — Шест души. Да ги съблечеш и да избиеш зъбите на четирима. Отнема време. И после да изкопаеш ров, дълбок цял метър, докато шест трупа се търкалят съвсем открито около теб.
— Може първо да е изкопал гроба.
Били поизправи рамене, жаден за отмъщение. Себастиан му хвърли — ако това е възможно — още по-раздразнен поглед:
— И през това време шестимата са стояли и са чакали да приключи?
— Не…
— Точно така: не. Няма никакво значение в какъв ред го е направил. Едва ли ги е убил на това място. Така че откъде са дошли?
Цялата група закима в знак на съгласие. Дълбоко в себе си всички го знаеха, но никой не го беше изразил гласно. Естествено, мястото, където ги намериха, не беше задължително местопрестъплението. Откриеха ли него, шансовете да изровят и някакви улики нарастваха. Били бутна стола си назад.
— Отивам да взема карта от рецепцията.
Той излезе от стаята с бърза стъпка. Себастиан се върна на мястото си и седна. Точно срещу Урсула. Той се облегна назад и се вторачи в нея. Тя явно усети погледа му и вдигна очи към него:
— Какво има?
— Сърдиш ли се?
— Не.
— Изглеждаш сърдита.
— Не съм. Още.
Тя хвърли на Себастиан многозначителен поглед, който той се престори, че не разбира.
— Сърдита и уморена, така изглеждаш — продължи той. — Скапана.
— Себастиан…
Нямаше как да се направи, че не разбира тона на Торкел. „Престани“, това означаваше. Себастиан се обърна към него с разперени ръце:
— Какво? Наистина изглежда скапана. От един ден сме тук и вече се смачка. Просто се интересувам как се чувства.
— Защо не попита тогава? — изсъска Урсула. — „Как се чувстваш?“, вместо да разправяш, че съм грохнала.
— Извини ме. Как се чувстваш?
— Благодаря, добре. Ти как се чувстваш?
Себастиан не можа да отговори, тъй като вратата се отвори и Били се върна с планинската карта в ръка. Разгъна я на масата. Всички се надвесиха над нея. Без Себастиан. И сега разчиташе, че те ще опишат на глас видяното.
— Телата са открити тук — посочи Били малък кръст на картата.
Всички я разглеждаха в мълчание. Търсеха едно и също нещо.
Не го намираха.
— Никакви сгради. Никакви заслони. Никакви гори. Никакви навеси където и да било в близост — обобщи Ваня с известно разочарование в гласа.
Всички се облегнаха. Били взе картата от масата и я закачи на стената.
— Ако се съди по снимката от раните, изглежда си имаме работа с доста хладнокръвен убиец — обади се Урсула. — Ефикасен. Дали наистина би поел риска да бъде разкрит?
— Било е през октомври — поклати глава Били. — Планинските станции са били затворени. Почти не е имало хора. Рискът е бил оправдан.
— Или пък не — вметна Йенифер тихичко.
Досега си мълчеше и слушаше, но през това време не преставаше да размишлява. Мислеше го още от вечеря, когато Хедвиг дойде с новината за холандците, но не посмя да каже нищо. Очакваше някой в групата да стигне до същия извод, затова се въздържаше. Но до този момент никой не беше изказал нейната теория. Премисли я бързо още веднъж. Не беше съвсем идиотска. Реши да я сподели, пък да става каквото ще.
— Може и да са го разкрили — продължи Йенифер и се наведе напред; в гласа й се вляха нови сили. — Двамата с дрехите. Тези, които, изглежда, сме идентифицирали. Холандците. Може би са минавали случайно и са станали свидетели.
Никой не отговори, но Торкел забеляза как Урсула и Ваня кимнаха. Обърна се към Йенифер. Не беше лоша теория. Никак даже. Торкел беше доволен. От нея, но и от себе си. Каквато и да се окажеше истината, това показваше, че Йенифер умее да мисли. Това на свой ред сочеше, че той е направил добър избор.
— Ако тръгнем в тази посока — наруши тишината Торкел, — значи четиримата без дрехи са първоначалните жертви, върху които трябва да се съсредоточим. Знаем ли нещо повече за тях?
Той се обърна към Урсула, която поклати глава:
— Двама възрастни, мъж и жена. Две деца, невъзможно е да определя пола. Ако са били с нормален ръст, бих предположила пет до осемгодишни.