Себастиан уморено потърка очи. Изправи се, заобиколи масата и отвори един от прозорците. Надвеси се навън и вдиша студения чист планински въздух. Как всъщност се чувстваше? Не особено добре, ако трябваше да бъде честен. Във всеки случай не толкова добре, колкото беше предполагал. Беше очаквал това с голямо нетърпение.
Беше копнял за него.
Нещо повече.
Нуждаеше се от него.
Да прекара време с Ваня. Да работи отново. С нея. Да се сближи с нея. Да я опознае. Само че тя щеше да замине. Да го изостави. Да прекъсне единствената му връзка с нещо подобно на приличен живот.
И на всичкото отгоре две мъртви деца.
Дотук пътуването беше отвратително.
— Има видими наранявания по ребрата на две от жертвите, което може би сочи, че първо са били простреляни в гърдите и после в главата — продължи Урсула. — Това подкрепя тезата, че убиецът е умел с оръжието. Първо по-голямата мишена…
Себастиан погледна Йенифер крадешком. Вярно, беше твърде млада за него, поне с петнайсет години, но несъмнено би могла да направи престоя тук малко по-приятен. Макар че Торкел би го изритал, само да я доближи. Един разговор и почерпка в бара щяха да са достатъчни да привлекат всички погледи върху него. Ако познаваше Торкел добре, можеше да си го представи как стои на пост в коридора, все едно са на училищна екскурзия.
— Дали е семейство? — промълви Били.
— Близо е до ума — кимна Урсула, — но не знаем. ДНК тестовете ще дадат отговора.
От друга страна, какво ако го отпратят? Щом Ваня няма да я има, защо му е да остава? Случаят беше потискащ и засега сравнително безинтересен.
— Приемаме, че всички са се озовали в гроба по едно и също време. Хедвиг е проверила. През цялата 2003 година няма други изчезнали наоколо. — Торкел вдигна поглед от книжата. — Никога не е имало изчезнали деца тук.
— Би ли затворил прозореца? Студено е.
Себастиан се разбуди от размислите. Ваня го гледаше настоятелно. Той кимна, затвори прозореца и се върна на мястото си. Ваня не беше заминала. Още не. Беше тук, в същата стая. Щеше да бъде тук още три месеца. Три месеца можеше да бъде с нея. Това бяха безценни дни, в които не можеше да си позволи да играе игрички, като преследва жена, която така или иначе надали би легнала с него. Реши да се преструва на заинтригуван от разговора, който се водеше около него.
— Били, провери за докладвани случаи някой да е напуснал хотела си, без да плати сметката, по времето около изчезването на холандците — заръча Торкел. — Виж дали изоставени автомобили са били издърпани на буксир или докладвани в полицията, дали в планината е намерено някакво къмпинг оборудване и тям подобни. Това, че няма обявени за издирване лица, може да се дължи на факта, че са ги мислели за доброволно заминали.
Били кимна.
— Мога да ти помогна, ако искаш — предложи Йенифер.
— Добре — усмихна се Били. — Благодаря.
Ваня ги гледаше. Мамка му, колко бързо те заменят. Същевременно беше съвсем разбираемо. Това разследване можеше да продължи месеци и дори да се окаже последно за нея. Изведнъж тя дойде на себе си и се сети колко по-хубаво ще й бъде.
Стаята, кафето, бялата дъска, снимките, теориите.
Точно сега й беше дошло до гуша от всичко това.
Време беше да продължи напред.
Да предприеме следващата стъпка.
Да се развива.
Но засега я чакаше важна работа.
— Не е сигурно, че изобщо се е знаело за присъствието им тук — възрази тя и почака малко, за да се увери, че е привлякла вниманието на всички. — Не е задължително да са оставили някакви следи, искам да кажа. Може да са хванали влак дотук и да са разпънали палатка в планината. Никакви хотели, никакви автомобили.
— Да му се не види, в такъв случай би трябвало да ги обявят за изчезнали — възпротиви се Урсула. — Все някой трябва да е разбрал, че ги няма.
— Ваня, провери за изчезнали семейства с две деца през есента на 2003 в цялата страна. Също и в Норвегия.
— Добре. Само дето не сме сигурни и че са семейство. Може да са двама възрастни, всеки с дете. Или пък майка, втори баща, доведени деца. И биологичният баща може да е от ревнивия тип, притежаващ оръжие…
Себастиан видя как Ваня хвърля почти незабележим поглед по посока на Йенифер. Той се подсмихна. Йенифер беше предложила теорията, че холандците са случайни свидетели. Добра теория. Но щом Йенифер беше добра, Ваня трябваше да бъде още по-добра. Най-добрата.