Аллах или ще повели така, или не.
Толкоз.
С почти оглушителен за Шибека трясък капакът на отвора се вдигна и няколко шарени рекламни брошури тупнаха в краката й. Шумовете и светът отвън изчезнаха, когато Шибека съсредоточено се протегна към хартиите на изтривалката. Под листовката на супермаркета лежеше бял плик.
От СВТ, Шведската телевизия.
Този път Аллах повели.
5
Вината не беше нейна.
Е, беше, но стана погрешка. Всеки допуска грешки. Мария беше прекалено кисела. Вярно, уморена беше, но кой не е? А и не е като да ги е прекарала по заобиколен път нарочно.
Беше грешка.
А допреди няколко часа всичко вървеше толкова добре. Въпреки дъжда.
През юли Мария навърши петдесет. Карин й подари екскурзия в планината. Йемтландският триъгълник.
Стурулвон — Блохамарен — Сюларна.
Струваше й се, че самите имена правят пътуването по-луксозно, отколкото всъщност е. Звучаха като екзотични места. Хем планини, хем лесни за ходене — това беше идеята. Никакви изпитания и лишения. Умерено дълги преходи и после душ, сауна, храна, вино и топло легло във всяка хижа. Карин беше ходила там на екскурзия с Фредрик преди много години и й се беше сторило точно каквото трябва да бъде. Тонизиращо преживяване сред природата, но и малко лукс.
Предостатъчно време за сладки приказки.
Беше хубав подарък. Скъп подарък. С пътуването дотам, четирите нощувки и вечери за двама сумата беше станала петцифрена, но Мария го заслужаваше. Тя беше най-добрата приятелка на Карин. И то от много години. Беше останала до нея, когато други се бяха отдръпнали. Ракът на гърдата, разводът, смъртта на майка й. Бяха минали през всичко заедно. Разбира се, имаха и много весели преживелици, но никога не бяха ходили на планински преход. Мария изобщо не беше пътувала по на север от Карлстад. Крайно време беше.
Карин бе избрала последния уикенд, в който планинските хижи бяха отворени. Краят на септември. Отчасти за да пропуснат навалицата от летните месеци и Мария да има време да планира пътуването и да вземе отпуск от работа, отчасти защото Карин се надяваше есента да е достатъчно напреднала, за да бъде въздухът бистър и чист и природата да им предложи цветния си спектакъл. За да може планините да се явят в най-прелестния си вид пред скъпата й приятелка.
Дори не й беше хрумнало, че е възможно да се лее безспирен дъжд още от слизането от влака в Енафорш.
Точно така стана.
— Казват, че в началото на другата седмица ще се оправи — отговори на въпроса дали знае нещо за времето шофьорът на автобуса, който щеше да ги отведе до хижата „Стурулвон“.
— Целия уикенд ли ще вали?
Известно отчаяние в гласа на Мария.
— Да, така казват — кимна шофьорът в потвърждение.
— В планината времето бързо се обръща — подхвърли Карин окуражително, щом се качиха в автобуса. — Може пък да се оправи.
И започна наистина добре. Стигнаха до хижата, настаниха се в стаята си — простичка, но приятна, разходиха се из околността, следобед дремнаха, постояха в сауната и после се топнаха в студения извор, а вечерта си прекараха весело в ресторанта на хижата. Позволиха си и вино към храната, и ликьор към кафето след това.
Днес бяха станали още в седем часа. След закуска си приготвиха провизии за обяд и напълниха термос кафе. Малко преди осем и половина вече бяха на път. Чакаше ги ден, пълен с възможности. Макар да нямаше кой знае каква полза, и двете носеха дъждобрани, гумени ботуши и топли дрехи за смяна.
Прекосиха Стурулвон и поеха по протежение на тучната долина, която според картата в хотела се наричаше Паркен. Не си даваха зор. Бъбреха си, спираха да правят снимки или просто да се наслаждават на гледката. Нямаше закъде да бързат. Между „Стурулвон“ и „Блохамарен“, следващата спирка, имаше само дванайсет километра. След три километра излязоха от брезовата гора и продължиха през едно плато нагоре към заслона „Улвошерн“. Докато стигнат до него, почти бяха забравили, че вали. Видяха, че ги чака дълго изкачване след почивката, така че не бързаха много-много с обяда и кафето. Съгласиха се, че отвратителното време е нещо, което ще си спомнят след време и ще се смеят. Вероятно след дълго време, но все някога… След като хапнаха, продължиха, ту мълчаливи, ту дърдорещи развълнувано.