Вдигнах рамене.
— Добре де. Може да е било и така.
— Виждаш ли! — зарадва се той. — Виждаш ли какво значи дедукция! Но да продължим! Откъде може да се връща посред нощ един млад представител на филмовото изкуство? Къде може да е бил? Разбира се, че при жена! Нима това не се вижда като на длан? А коя жена би могла да влиза в сметката? Три жени! Беата, Квашневска и… самата Водницка.
— Та нали тя му е леля!
— Това още нищо не значи. С леля кръвосмешението не е толкова страшно. Случва се в живота и в литературата. Против Водницка свидетелствува нещо друго. Нашата гостоприемна домакиня не е, как да се изразя, особено съблазнителна, а и фактът, че самата тя е споменала за отворената врата… Макар че от друга страна…
— Остави на мира Водницка. Не ме интересува другата страна. Сам знаеш много добре, че това е фантастична глупост.
— Добре, нека бъде на твоето. — Квирин беше изненадващо сговорчив. — Да се концентрираме на Беата и на госпожа Флора. Беата е момиче с всички необходими данни, а за госпожа Флора вече говорихме. Шилницки би могъл да посети едната от тези две жени или да чака посещението на някоя от тях. При създаденото положение можем веднага да изключим Беата…
— А защо, Квирин?
За първи път от началото на нашия разговор той леко се пообърка.
— Ами как да ти кажа — измънка, — аз не ти ли споменах досега, че госпожица Беата има за днешната нощ нещо като алиби? Как да се изразя? Е, просто не би могла да бъде едновременно на две места. Изразих ли се достатъчно ясно?
— Не съвсем, Квирин — не преставах да го гледам любопитно. — Не би ли поискал да ни изясниш в какво се състои алибито на госпожица Беата?
Той се обърка още повече.
— В такива ситуации джентълменът не се хвали…
От известно време сержант Видерко се вглеждаше в Квирин с огромен интерес.
— Трябва ли да разбираме думите ви в смисъл, че вие, гражданино Квирин, сте прекарали нощта с гражданката Беата?
Ако погледите можеха да убиват, Видерко вече щеше да бъде най-мъртвият от всички покойници.
— Нещо подобно, сержанте! — кресна той побеснял. — А може би — Квирин се огледа войнствено наоколо — милицията има нещо против?! Може би някому това не се харесва?! Опитах се да смекча атмосферата.
— Разбира се — не, Квирин. Милицията не се интересува с кого прекарва нощите си нашият изтъкнат автор на великолепни криминални романи. Уверявам те, това си е лично негова работа…
Квирин се поуспокои, но все още беше малко нацупен,
— Да продължим — подканих го меко. — Ти трябваше да ни изложиш така наречения еротичен мотив номер две. Слушаме те.
Погледът на неговите малки, мътни очички беше все още мрачен и разрешената му брада потрепваше нервно, но той благоволи да се върне към основната тема:
— Както вече установихме, Беата не може да бъде лицето, с което през нощта се е срещнал или е възнамерявал да се срещне Шилницки. Следователно остава госпожа Флора. А аз знам със сигурност, че госпожа Флора си пада по това момче. И в същност идва тук само заради него. Подобни нощни срещи на двамата се случват в този дом не за първи път…
— Откъде знаеш? — попитах само проформа, макар да знаех какво ще ми отговори. И не сбърках.
Квирин наведе скромно очи:
— Беата е много наблюдателно момиче. И изобщо — оживи се той — тя е много интелигентна. Надявам се, че ще си вземе успешно матурата като частна ученичка и ще започне да следва. Това, че сега е прислужничка…
Прекъснах го с нетърпелив жест.
— Стига, Квирин, за достойнствата на госпожица Беата ще поговорим друг път. Сега ми кажи всичко, което си научил от нея.
— Тя е много дискретна личност — подчерта Квирин. — Аз съм този, който като писател се интересува от хората и измъква от нея разни неща за околните. Дори се гордея, че умея да правя това…
— Несъмнено — съгласих се. — но и за твоите достойнства ще си поговорим друг път. Сега не се отклонявай.
— Та така, Беата забелязала, че госпожа Флора страшно си пада по Шилнипки. В началото тя просто демонстрирала огромен интерес към филмовото изкуство. Госпожа Флора направо окупирала младежа и го принуждавала да разговарят по цели часове. Шилницки се бранел от нея като от нахална муха, но после и той забелязал нейния великолепен бюст. И в крайна сметка престанал да се брани. Трябва да признаем, че госпожа Флора е наистина интересна жена… — Квирин замлъкна и започна да роши замислено брадата си.
— Квирин — напомних му деликатно, — все още не виждам в тази историйка нищо, което би могло да предизвика смъртта на стопанина на този дом.