— Тъй вярно, другарю поручик — веднага се съгласи с мен Видерко, — имам пред вид обаче, че всичко трябва да се нрави съгласно устава. Осмелявам се да забележа, че никъде в устава не е казано нищо за участието на външни цивилни лица в разследването.
— Сержант Видерко — усмихнах му се аз, — позволете да проведа разследването по начин, който аз смятам за правилен. Не всички ситуации могат да се обхванат в рамките на правилника.
— Особено като се има предвид — намеси се Квирин ужасно сериозно, — че когато ми предлага сътрудничество, другарят поручик може би ми поставя особено хитра клопка. Може би той иска да приспи моята бдителност и да ме провокира към необмислена искреност, която ще ме издаде. Този род хватки се използуват понякога в следствията, и то с добър резултат. Наистина, в полските криминални романи това се случва изключително рядко, но например един Еркюл Поаро постъпи точно така, демаскирайки убиеца на Роджър Акройд, затова пък комисарят Мегре…
В очите на сержант Видерко се четеше такова огромно удивление, че счетох за необходимо да прекъсна теоретичните размишления на Квирин:
— Добре, Квирин, вярвам, че познаваш задълбочено литературата в тази област. Но да се върнем отново към нашите проблеми, няма смисъл да си губим времето. Да изоставим засега концепцията, че престъплението е извършила госпожа Водницка. Предложи чия „кандидатура“ да обсъдим след това. Ти имаш преимуществото да познаваш що-годе хората тук.
Квирин се замисли, което изрази с рязко подръпване на разчорлената си брада, а след това рече:
— Какво ще кажеш за кандидатурата на младия кинаджия?
— О — зарадвах се аз, — и ти ли си мислиш за него? Виждаш ли, в светлината на известна информация, която получих, този младеж и на мен ми изглежда подозрителен.
— А мога ли да знам — попита той, вглеждайки се в мен проницателно — що за информация си получил?
Поколебах се. Срещнах предупредителния поглед на сержанта. Запалих нова цигара, а после се реших. Разказах му за показанията на Водницка и за информацията, получена от Беата. Физиономията на Видерко изразяваше пълно безразличие, но аз разбирах, че е дълбоко потресен и възмутен.
Квирин ме изслуша с подчертан интерес.
— Значи, това момиче ти е казало, че вчера преди обяд, още преди да пристигнат гостите, Водницки се е спречкал остро с племенника на жена си…
— Да. Докато шетала на първия етаж, чула възбудени гласове в стаята на Водницки. Той крещял, а Шилницки му отговарял рязко…
— Чула ли е нещо конкретно?
— Беата твърди, че не е чула нищо. Уж не искала да подслушва. Разбрала само, че Водницки нямало да търпи такова поведение под покрива си.
— Следователно — усмихна се Квирин, — имаме романтично-еротичен мотив номер две. Това можеше да се очаква. В добрия криминален роман един еротичен мотив не е достатъчен. Нямаш представа как читателите си падат по тези неща! Срещу парите си читателят иска да попрочете и за любов. Нищо не пасва така добре за подправка към престъплението като щипка секс…
Прекъснах го грубо:
— Престани да дрънкаш глупости! Не забравяй, че аз водя разследване във връзка с истинско убийство и нямам време за празни дрънканици! Мислех, че си по-сериозен човек.
— Поручик — каза той с искрено учудване, — не те разбирам. Най-напред ми предлагаш сътрудничество, а само миг след това започваш да ми крещиш.
Сега пък аз се учудих.
— И ти наричаш това сътрудничество? Дрънкаш само глупости…
— Аз ли? Глупости? Просто установявам еротичния мотив номер две.
— Съжали се над мен, човече, къде тук виждаш еротичен мотив?
— А нима ти не го забелязваш? Че той се вижда като на длан!
Замигах безпомощно. Дори не се опитах да по-разсъждавам. Аз съм обикновен, лишен от свръхразвито въображение офицер от следствения отдел на милицията. Пътеките, по които течеше мисълта на Квирин, ми бяха недостъпни.
— Обясни ми по-ясно какво имаш пред вид, само че — прибавих сурово — този път предлагам да се въздържиш от теоретично-литературни отклонения. Ограничи се с фактите.
— Е, щом твоите дедуктивни способности не действуват… Слушай ме внимателно. Когато Водницка излязла през нощта в коридора, забелязала, че вратата на стаята на нейния племенник е открехната, а вътре лампата свети. Какво следва от този факт? Че или младият човек се е завърнал от някакво нощно приключение и е забравил да затвори след себе си вратата, или че просто е чакал някого и е открехнал вратата, за да може този някой да стигне в тъмното до нея лесно и без излишен шум. Съгласен ли си с мен?