— Да — продължи леля Кейт, — никого не слуша и ден и нощ робува в хора, буквално ден и нощ! В шест часа заранта навръх Коледа! И за какво?
— За слава божия, лельо Кейт — каза Мери Джейн, като се извърна на столчето пред пианото и се усмихна.
Леля Кейт свирепо изгледа племенницата си и рече:
— Знам аз какво трябва да се прави за слава божия, Мери Джейн, но мисля, че никак не прави чест на папата да изхвърля от хоровете всички тия жени, дето цял живот са робували в тях, и да ги заменя с някакви си сополанковци9. Щом папата го прави, сигурно е за благото на църквата. Но не е справедливо, Мери Джейн, и никак не е човещина.
Тя се бе разгорещила и щеше да продължи да говори в защита на сестра си, защото това бе болното й място, но Мери Джейн видя, че всички танцуващи са се върнали, и миротворно се намеси:
— Слушай, лельо Кейт, господин Браун е от другата вяра, не давай повод на врага да хули!
Леля Кейт се обърна към Браун, който се бе ухилил при намека за вероизповеданието му, и забързано рече:
— Не съм казала, че папата бърка. Аз съм само глупава бабичка и не бих дръзнала да говоря така.
Но има и нещо, което се нарича обикновено възпитание и благодарност. И ако бях на мястото на Джулия, направо щях да му кажа в лицето на отец Хийли…
— Освен това, лельо, всички сме доста гладни, а когато сме гладни, всички сме заядливи.
— Когато сме жадни, пак сме заядливи — добави Браун.
— Тъй че най-добре да отидем да вечеряме — рече Мери Джейн — и спора да приключим после.
На площадката пред гостната Габриел завари жена си и Мери Джейн, които увещаваха госпожица Айвърс да остане на вечеря. Но госпожица Айвърс вече бе сложила шапката си, закопчаваше палтото си и не искаше да остане. Никак не била гладна и вече се била забавила повечко, отколкото възнамерявала.
— Само за десетина минутки, Моли — рече госпожа Конрой. — С това няма да закъснееш повече.
— Хапнете нещичко — каза Мери Джейн, — да се подкрепите след танца.
— Наистина не мога — отвърна госпожица Айвърс.
— Боя се, че не ви беше много интересно — унило рече Мери Джейн.
— Напротив, напротив — каза госпожица Айвърс, — но сега наистина трябва да ме пуснете.
— Но как ще се прибереш вкъщи? — попита госпожа Конрой.
— На две крачки съм от кея.
Габриел се поколеба за миг и рече:
— Разрешете да ви изпратя, госпожице Айвърс, щом наистина трябва да се прибирате.
Но госпожица Айвърс се отскубна от тях.
— Не искам и да чуя за това — възкликна тя. — За бога, вървете да вечеряте и не се тревожете за мен. Сама где се оправя.
— Чудна жена си ти. Моли — чистосърдечно рече госпожа Конрой.
— Beannacht libh10 — със смях се провикна госпожица Айвърс и изтича надолу по стълбите.
Мери Джейн се загледа след нея огорчена и озадачена, а госпожа Конрой се надвеси над перилата, за да чуе хлопването на външната врата. Габриел се запита той ли е причината за внезапното й тръгване. Но тя не изглеждаше в лошо настроение — на излизане се смееше. Той се вгледа с празен поглед надолу по стълбите.
Тъкмо в тоя миг леля Кейт докрета откъм трапезарията, чупейки отчаяно ръце.
— Къде е Габриел? — провикна се тя. — За бога, къде пропадна Габриел? Всички са вече на масата, а няма кой да нареже гъската!
— Тук съм, лельо Кейт! — възкликна Габриел с внезапно въодушевление. — И съм готов да нарежа цяло стадо гъски, ако се наложи.
Тлъста препечена гъска лежеше в единия край на масата, а в другия край, на книжно ложе от креп, поръсено с магданоз, лежеше голям свински бут с обелена кожа и овалян в галета, с нагъната гофрирана хартия около кокала, а до него бе поставен поднос говеждо с подправки. Между тия два апетитни фланга лежаха батареи продълговати чинии с всевъзможни лакомства: две формички желе, червено и жълто; плоска чиния с blanc-manger с червено сладко отгоре; голямо зелено листообразно блюдо с дръжка като стебло, пълно със стафиди и белени бадеми; друго подобно блюдо с гвардейско каре сушени смокини; купа крем карамел, поръсен с настърган мускатов орех; друга купичка, пълна догоре с шоколадови бонбони, увити в златен и сребърен станиол, и стъклена ваза, в която стърчаха високи стебла крехък керевиз. В средата на масата, като часови пред фруктиера, на която се издигаше цяла пирамида портокали и ябълки, се мъдреха две тумбести старомодни гарафи от кристал, едната пълна с портвайн, а другата с тъмно шери. Връз затвореното пиано стоеше в засада пудинг, поставен на огромен жълт поднос, а зад него бяха строени — по цвета на униформите — три взвода бутилки светла и тъмна бира и минерална вода, два реда черни с кафяво-червени етикети, третият, най-малоброен, бял с напречни зелени ивици.
9
В края на ноември 1903 г. (непосредствено преди времето на разказа) папа Пий X обявява, че певците в църквата изпълняват свещенослужителна роля, затова жените трябва да бъдат отстранени от хоровете, а високите партии да се изпълняват от момчета според древния обичай на църквата.