— Шт, някой хлопа на вратата! — прекъсна го жена му. — Сложи бързо детето на дюшека и го покрий с нещо. Кажи му, че трябва да спи, ако не — ще го удавим. Само бързай, пък аз ще отида да видя кой е.
Когато Хиацинта излезе от стаята, Янкович сграбчи детето за крака и го хвърли на дюшека.
— Обърни се към стената и спи! — заповяда той на нещастното, — ако ли не, ще те изхвърля през прозореца.
Горкото дете затвори очи и легна мирно на дюшека. С бледото си лице и кръстосаните на гърдите ръце приличаше на същински мъртвец. Колко чудна и безредна е съдбата! Някои трябва още от детинство да вкусят горчивините й.
Докато хиляди други деца се наслаждават на благост и обич, докато родителски грижи и погледи бдят денонощно над тях, животът на Владимира беше постоянно в опасност. Но чудното е, че от редовете на тези мъченици най-често излизат надарени хора.
Само този, който познава бедност, който е търпял хиляди унижения, само той може да разбира болките на другите. Спи спокойно, клети Владимире! Бог знае какво бъдеще те очаква.
След няколко минути госпожа Янкович влезе вътре.
С нея вървеше една едра жена, облечена в черно. Лицето й бе покрито с гъст воал и освен светлите й очи, нищо друго не можеше да се види.
— Имаме особено посещение, братко — каза Хиацинта, придавайки си важност. — Ще се изненадаш, като узнаеш кой ни посещава.
— Сами ли сме? Сигурни ли сте? — каза непознатата и преди да й отговорят, смъкна гъстия воал от лицето си.
Лицето й не бе грозно, дори бе хубаво, ако малко извитият й голям нос не го загрозяваше. Устните й, които също така бяха големи, показваха, че тази жена има решителен и твърд характер.
Особени бяха живите й очи, препълнени с дух и живот. Тя се огледа предпазливо на всички страни.
— Еврейката Махлен! — извика зачудено Янкович. — Ти си дошла при нас? О, това означава нещо.
— Бъбривец — каза жената с еврейско произношение. — Мислиш ли, че ще изкачвам тези стълби за свое удоволствие?
— Във всеки случай ще е за някоя важна работа — бързо додаде Хиацинта.
— Но защо да обикалям като котка около гореща каша — отговори Махлен, която наричаха Марголинска. — Касае се за една работа, която ще донесе кесия със злато…
Когато Янкович чу, че се говори за злато, обърна се чевръсто и силно извика:
— Говорете, госпожа Махлен. Каквото можем да направим, ще го направим.
— Аз бих ви рекла да отидете на Невския проспект и да извикате колкото имате сила: „Госпожата на Абрахам Марголински дойде при мене да уговорим обира на най-богатата къща в Петербург.“
Хубавата еврейка изговори последните думи съвсем полека, тихо и задавено, а след това, като се огледа добре наоколо, прибави:
— Янкович, познавате ли хубавата и млада вдовица на Бояновски?
— Бояновски ли? — каза пияницата. — Хъм, струва ми се, че съм чувал това име.
— Дали сте чували за него? — попита буйно еврейката. — Нима не се сещаш за големеца в царския двор, онзи горд и прочут държавен съветник, комуто един ден взеха всичката власт и го отведоха в Сибир?
— Но неговата млада и хубава жена остана в Петербург. Аз мисля, че никак не й е зле, още повече че преди няколко дни един богат кавалер й купи накит, който струва 50 хиляди рубли и на брата си да го продадеш.
— И този накит е в къщата на вдовицата Бояновска! — извика Хиацинта.
— Да, там е още — гордо отговори еврейката. — Ако бъдете умни и хитри, той до 8 дни ще бъде в ръцете ни. Аз казах всичко на мъжа си и сега дойдох да кажа и на вас, за да се спогодим. Утре вечер ще дойдете в нашия ресторант в еврейската махала — срещу синагогата. Там ще се посъветваме и ще определим условията. Но заклевам ви в Аврама, Исака и Якова да не говорите никому нито думица, защото всичко ще се струпа върху нашите и вашите глави.
Еврейката свали воала си и понечи да си тръгне.
— Ние ще дойдем — каза Янкович, — кажете ни само в колко часа трябва да сме там?
— В 9 часа вечерта — отвърна еврейката. — Ще се вмъкнете през малкия вход, който е на Невския бряг. Той ще бъде отворен.
Тя тръгна, но се спря насред път. Хвърли подозрителен поглед на детето, което лежеше на дюшека, и запита:
— Какво е това? Откъде е това дете? Аз не знаех, че имате дете?
Настъпи кратко мълчание. Съпрузите смутено се спогледаха, като да се питаха как да я излъжат.