— Как можете да си помислите такова нещо? — отвърна Владимир. — Ако не бях сигурен, никога не бих се решил да стрелям към когото и да било.
— Защо не стреляхте тогава, когато Вера държеше картата в ръцете си?
— Трябва ли да отговоря на този въпрос?
— Да — отвърна графинята, — вие ми дадохте честната си дума.
— Добре, графиньо — каза Владимир. — Аз ще ви кажа и занапред можете, ако желаете, да ми бъдете ангел-пазител. Аз обичам принцеса Вера. Влюбих се в нея още от първата среща.
— Вие значи наистина обичате принцеса Вера? — запита графинята, като го погледна право в очите.
— Защо ме гледате така учудено? Аз знам защо! Вие ме осъждате, че се осмелих да издигна очите си така високо? От моя страна, това е глупост, но що да правя, когато не мога да бъда господар на сърцето си, въпреки че зная…
Графинята пребледня.
— Какво ви е, госпожице? Да не ви е лошо?
— И ти ме питаш какво ми е? Да не си сляп, та не виждаш, че аз те обичам отдавна, и то с пламъка на първата любов? И аз се чувствувам много нещастна, като чух от устата ти, че обичаш друга, и то най-близката ми приятелка, която е оставена на моите грижи?
— Вие ме обичате? — запита учуден Владимир. — Какво направих аз?
Той бе изповядал своята любов на най-голямата съперница. Какво щеше да стане, ако кажеше на великия княз?
Графиня Павловна разбра мислите му. Тя го хвана за ръката и каза:
— Не се страхувай, Владимире, аз не ще те издам. Аз те обичам, и то толкова много, че тази любов ще ме завлече в гроба. Бъди сигурен, че не ще те издам. Едно нещо знам положително и то е, че принцеса Вера не ще уважава твоята любов. Не защото тя не е добра и милостива, а защото нейното сърце е променливо. В него тече Романовска кръв, която е известна със своята гордост. Тя ще ти покаже, че не е само момиче, което може да обича, а дъщеря на великия княз и внучка на императора. И тогава, Владимире, не ще бъде късно да се върнеш при мене. Аз ще те чакам с разтворени обятия и ще те посрещна със сърце, което само за тебе тупти.
Владимир целуна ръката на графинята, повдигна завесата и изчезна.
Той вървеше, без да знае къде отива, и се озова пред водоскока, който красеше цялата градина. Седна на пейката до един храст, откъдето се любуваше на водата, която подскачаше и шуртеше. Той се бе така унесъл в мислите си, че не можа да чуе как храсталакът се разтвори. Изведнъж две меки ръце затулиха очите му и се чу приятен глас:
— Познай кой съм?
Владимир искаше да се освободи от тези ръце, но те по-силно го стиснаха.
— Кажете първо кой съм?
И понеже и сега Владимир не отговори, чу се весел смях. Белите ръце се отпуснаха и той видя пред себе си принцеса Вера.
— Това сте вие, принцеса Вера! — извика Владимир, като стана.
— Надявам се, че не ще ме оставите сама. Аз ви търсих дълго, докато ви намеря. Какво ви е накарало да се оттеглите от веселието, господин Владимир? Защо сте замислен? Да не ви е някой огорчил? Не сторихте добре, като не ме поканихте поне веднъж да танцуваме.
— Как бих дръзнал да сторя това, Ваше Височество?
— С по-голямо право, отколкото всеки друг — отвърна Вера, като отпусна рамене. — Ах, тези принцове и графове, които не знаят друго, освен да ме ласкаят за красотата ми — аз ги ненавиждам. Благодаря на Бога, че поне с един умен човек мога да говоря. — Тя седна на пейката, като покани Владимир да направи същото. Той я послуша.
— Принцесо, за Бога, какво правите? Ако ни видят двамата тука, ще кажат, че това не е според нравилата на дворцовата етикеция. Пък и могат да ме накажат строго.
— Нима си толкова страхлив, рицарю мой? — попита Вера.
— Аз не съм страхлив, принцесо! — каза Владимир и очите му светнаха необикновено. — Ако ми заповядате да се изправя пред 10 пушки, уверявам ви, че и окото ми няма да мигне. Аз съм на ваше разположение.
— Щом е така, аз ще ви изпитам. Ще ви помоля да направите една услуга.
— Добре — отговори Владимир.
— Каня ви да спечелите моето сърце, за което е необходимо да имате кураж.
— Да спечеля сърцето ви? Как да тълкувам думите ви, принцесо?
— Добре, аз ще ви помогна. Само в няколко минути ще се случи нещо необикновено.
Принцеса Вера се хвърли в прегръдките на младия човек, прегърна го и го обсипа с горещи целувки.
— Това е моето обяснение, Владимире! Аз те обичам, мили мой, и искам да бъда твоя.
Владимир не отблъскваше целувките на принцесата. Той беше много щастлив, такова щастие не бе и сънувал.