Вера държеше в ръцете си букет, който императорът й беше подарил и чакаше да види на кого ще го даде тя.
В минутата, когато количката на Владимир минаваше край императора, Вера хвърли букета, който падна в скута на младия офицер. Владимир издигна букета и страстно го целуна, въпреки че императорът го гледаше.
— Какво правите, за Бога? — каза му Павлина. — Не виждате ли, че императорът ви гледа?
Това не остана незабелязано от императора, който видя също така, че племенницата му се изчерви.
— Вера, кой е този младеж, на когото хвърли букета? — попита той.
— Владимир Рошински, личният адютант на баща ми — отговори Вера.
— Ах, да. Той е онзи храбър офицер, които спаси живота на Константин — добави императорът.
— Да, чичо. Той не е принц, но струва повече от тях.
— Ти май много се застъпваш за него. Надявах се, че не ще дадеш повод да се обръща внимание. Ти знаеш, че принцесите не се женят по любов. Аз още преди шест години те обещах на един благороден принц.
— Обещали сте ме? — извика учудено Вера.
— Да, на пруския престолонаследник. Но дотогава има още три години.
В един ъгъл стояха аржентинският консул Исо де Маргента и неговата жена Феорина. Те разговаряха помежду си, без никой да ги чуе.
— Виждаш ли онзи млад офицер — питаше посланикът, — който е с онази млада графиня?
— Да, виждам — отвърна жена му.
— Аз го видях преди половин час да се целува с принцеса Вера в парка.
— Това не може да бъде! Тя е толкова млада, че не знае още какво е любов.
— Въпреки това аз видях как тя приемаше целувките на младия офицер. Какво мислиш, дали няма да е добре да се възползуваме от този случай?
— И аз съм на това мнение — каза Феорина.
Въпреки че този посланик застъпваше интересите на една малка държава, той бе познат като добър дипломат. Имало е случай, когато самият император се е обръщал за съвет към него. Затова именно той имаше достъп в най-висшето общество на Петербург.
Чудно беше, че този дипломат обичаше да се събира често с Ашинов, директора на полицията.
— Както ти казах, мила жено, ще гледаме да се възползуваме от тази тайна. Никой не предполага, че ние сме избягали от Петербург и че ти си тази, която избавих от лудницата на доктор Калчев и с която избягахме в Париж. Никой също така не знае, че с малкото пари прекарахме три месеца в Париж, а после отидохме в Аржентина, където бях за малко време секретар и после ме назначиха за посланик в Петербург.
— Защо ти трябва да се занимаваш с нашето минало? — каза Феорина. — Чудно ми е как така бързо се издигнахме. Кой може днес в мое лице да познае някогашния Исидор Марголински, а в твое — Феодора Бояновска?
— По-тихо приказвай — каза Феорина, сиреч Феодора Бояновска.
— Не се страхувай, никой не ни подслушва. Не се ли радваш, че победихме враговете си и че направихме такава бляскава кариера? Но какъв ли е този шум?
В същата минута се разнесе глас на лекар, понеже принцесата беше припаднала. Вера беше затворила очите си и не показваше признак на живот.
Множеството се отправи към тази страна, същото стори и Владимир, който с голяма мъка се сдържаше.
Великият княз и жена му се погрижиха за детето си, като го отстраниха от вечеринката.
Внезапното заболяване на принцесата развали настроението. Постепенно всички си отидоха.
Императорът беше последният. Великият княз го придружаваше до дома му.
— Ще ти кажа причината за внезапното припадане на Вера — каза императорът, преди да се разделят. — Причината е, че й казах, че съм я обещал на пруския принц. Тогава тя ми каза, че обичала един прост офицер. Обръщам вниманието ти за това и ти припомням да внимаваш да не се повтори и с нея същата история. В нейните жили тече кръвта на Романовците, затова, Константине, внимавай!
Без да отговори, великият княз се върна у дома си с наведена глава и с лошо настроение.
C. МОРФИН
Аржентинският посланик Исо де Маргента, или по-добре Исидор Марголински, седеше в стаята си с красивата си жена и закусваше. Слугата съобщи, че един възрастен господин иска да говори с него.
— Нека влезе — каза посланикът.
Не след дълго в стаята влезе Абрахам Марголински, чиято коса бе съвсем побеляла. Като го видяха, Исидор и Феодора се смутиха.
— Какво желаете, господине? — попита Исидор.