— Дойдох при тебе, драги ми племеннико, да ми заемеш хиляда рубли, за да мога да се заловя наново с търговия, тъй като, да си кажа истината, станах просяк.
— Аз — ваш внук? Трябва да сте в грешка, старче? За кого ме вземате?
— За кого ли? Защо се преструваш? Аз те познах от пръв поглед.
— Повтарям ви, че се лъжете. Аз съм Исо де Маргента. Ако желаете нещо, то кажете или си отивайте.
— Значи така! Докато бях богат и те поддържах и учих, тогава бях добър, а сега, когато по някой щастлив случай си станал големец, не искаш да помогнеш на бедния си вуйчо? Не ме принуждавай, Исидоре, да викам свидетели да удостоверят, че това си ти.
— Не го дразни, за Бога, Исидор — прошепна красивата му жена, — възможно е да те издаде.
— Пари ли желаете от мене? Добре. Аз ще ви дам хиляда рубли при условие да мълчите.
— Хиляда рубли? Това са пари за просяк, аз искам 30 хиляди.
— Вие сте полудели! Аз нямам толкова пари.
— Ако не ми дадеш тази сума, ще изляза на улицата и ще викам високо, че аржентинският посланик е Исидор, моят племенник, когото полицията търси.
Исидор не можа да се въздържи и позвъни. Той заповяда на влезлия слуга да изхвърли нежелания гост.
За миг заповедта бе изпълнена. Въпреки заканите, Абрахам бе изхвърлен. Феодора от изненада изгуби съзнание. Исидор разпореди веднага да повикат лекар.
Когато лекарят дойде, Исидор отчаян го помоли да спаси жена му.
Като се вгледа по-добре в лицето на лекаря, Исидор се почуди, тъй като това лице му бе познато. Лекарят се бе навел над болната и прислушваше дали бие сърцето й. После той запита за годините на болната.
— Около 37 години — отвърна Исидор.
— Рускиня ли е?
— Да — отговори тихо Исидор.
— Страда ли жена ви от душевна болест?
— Това не зная.
— Покажете ми огледалото на жена ви.
— Огледалото ли?
— Да, защото се съмнявам — да не говорим за това. Необходимо ми е да го видя, понеже имам нещо да пробвам.
Когато Исидор отиде да покаже огледалото, лекарят се загледа по-добре в лицето на припадналата жена.
„Тя е и никоя друга — си помисли лекарят. — Това е Феодора — някогашната ми жена! Но в тези ми дрехи тя не ще ме познае.“
После докторът се престори, че търси нещо в стаята.
— Намерихте ли търсеното? — запита Исо де Маргента.
— Още не съм — отвърна Бояновски, тъй като това бе той, като си даваше вид, че търси още нещо. — Какво е това под леглото й?
Той се наведе под леглото и взе едно малко шишенце, което помириса.
— Господине, вашата жена употребява морфин.
Исидор пребледня.
— Морфин?
— Да. Трябва да не се издавате, че знаете тайната й.
— Всичко ще изпълнявам, докторе, само ми кажете може ли да се излекува жена ми!
— Надявам се — отвърна Бояновски.
— Как се казвате, господине?
— Казвам се Пушкин — отвърна Бояновски.
— Вие ще ни посещавате често, господин доктор Пушкин, нали?
Докторът се поклони и излезе.
Исо де Маргента го придружи до стълбите.
„Много чудно наистина. Този човек ми припомня миналото!“
Феодора се свести около полунощ.
През цялото време Исидор стоеше до леглото на жена си.
CI. КЛЕТВАТА НА ВЛАДИМИР
На три часа път от Рига се намира самотен замък. Една вечер в него стояха две жени, които разгорещено разговаряха за нещо. Това бяха Наталия и Елисавета.
— Защо го няма още? — попита Елисавета. — Да не би да е забравил да дойде?
— Бакунин не забравя обещанията си — отговори Наталия. Сякаш в потвърждение на думите й откъм гората се дочу шум и скоро след това Бакунин влезе при тях и учтиво ги поздрави.
— Вие ме очаквате?
— Да, вече помислих, че няма да дойдете — отговори Елисавета.
— Нещата, за които ще говорим, не могат да се забравят. Да, Елисавета, касае се за вашия син, върху когото денонощно бдя. С моя помощ той можа да стане личен адютант на великия княз. Неговите способности надминаха очакванията ми. Принцеса Вера много го обича.
— Нима сестра му го обича, люби го?
— Да, те се любят, без да знаят, че са брат и сестра. Но сега да пристъпим към въпроса. Владимир е вече в състояние да изпълни нашия план — да отмъсти на баща си за изоставената си майка.
— Да, но аз не мога да позволя той да убие баща си.