— Връщам ти отново живота, Владимире! Ей-сега ще повикам да те освободят от оковите ти.
— Не, не! Не се отдалечавай от мене — каза Владимир, който въпреки оковите прегърна Вера и поиска да я целуне страстно. Остана учуден от държането й, тъй като тя се отдръпна.
— Нима не искаш да те прегърна?
— Не ме целувай така страстно, Владимире, любовта, която пълнеше сърцата си, бе само един сън, една измама. Тя изчезна сега.
— Изчезна? Как да тълкувам думите ти? — извика развълнуван Владимир.
— Слушай, Владимире, ние не трябва да мечтаем за нашето събиране. Ние ще се обичаме и в бъдеще, но като брат и сестра.
Владимир се усмихна печално.
— Нима е възможно? — каза той. — Не гори ли в твоето сърце пламък, както в моето, нима твоето сърце не желае моето? Ти не желаеш да станеш моя жена?
— Ах, Владимире, ти не знаеш колко много те обичах… Но сега между нас има голяма пропаст!
— Как се казва тази пропаст?
— Кръвно родство, Владимире?
Владимир я погледна учудено. Той разбра мислите й.
— Ти знаеш значи всичко?
— Всичко — каза момичето като плачеше. — Ние трябва да се обичаме като брат и сестра, защото сме такива в действителност.
— Сестро! — извика развълнуван Владимир.
— Братко! — каза Вера, като се хвърли в прегръдките на Владимир. — Аз ще те обичам винаги като мой брат. Не ще се омъжа за онзи принц. Императорът не може да ме застави.
— И това заради мене?
— Да, заради тебе! Ти си единственият човек, когото съм обичала. Твоят образ се е врязал дълбоко в сърцето ми, тъй че никога не мога да го забравя и да се омъжа.
CV. С ВЪРЗАНИ ОЧИ
След една неспокойна нощ за Владимир на другия ден Ашинов влезе в стаята му.
— Вие се спасихте по един странен начин — каза Ашинов, като погледна злобно Владимир. — Вчера не бих дал за живота ви нито копейка.
— Наистина. Чудно е и аз сам не мога да си го обясня.
— Но много не сте спечелили с помилването си.
— Какво искате да кажете?
— Вие сте осъден завинаги на тежка работа в сибирските рудници.
Владимир не отговори, защото не искаше да издаде обидата, която почувствува от тази присъда.
— Вие ще отпътувате утре с колоната за Красноярск. Нямам друго какво повече да ви съобщя — каза Ашинов, като тръгна да си отива, обаче Владимир му попречи.
— Почакай, имам да ти кажа нещо — каза Владимир. — Защо трепериш, нещастнико! Не се страхувай, аз няма нищо да ти сторя, искам само накъсо да ти кажа какъв човек си. Ти приличаш на червей, който пълзи пред всекиго, докато достигне желаното. И щом го постигнеш, тогава ти си в състояние да унищожиш всекиго, когото пожелаеш. Ашинов, ти си на върха на руското управление и ти унищожаваш добрите хора на тази страна. Но ще дойде времето, когато ще паднеш от тази висота в низините и тогава ще станеш такова жалко същество, че и най-нищожният човек ще може да те тъпче. И сега всеки честен човек те ненавижда, но знай, че когато паднеш, не ще се отървеш от заслуженото наказание. Това исках да ти кажа, господин директор, а сега махай се оттука.
Ашинов кипеше от злоба, че не можеше нищо да стори на Владимир. Той виждаше, че една висша сила крепеше Владимир и за да не изгуби положението си, не смееше нищо да направи срещу него.
Същия ден, още вечерта, отведоха Владимир на един параход на Волга. На другата сутрин той тръгна с колоната, която след дълго пътуване пристигна в Красноярск.
Поставиха Владимир в една килия, нещо като пещера, и той прекара там три денонощия.
На четвъртия ден в килията влезе един подофицер, който поиска да върже очите му, за да го въведе в рудника.
Владимир се уплаши, но позволи да му вържат очите. След малко се намери на чист въздух. Той разбра по дрънченето на оръжията, че го придружават няколко войници.
Изведнъж те се спряха. Един непознат глас заповяда да бият барабаните. Владимир помисли, че бе заведен на бесилката.
— Махнете кърпата! — извика Данишев на началника на Красноярск.
Владимир видя една грамадна къща пред себе си.
После Данишев, когото Владимир виждаше за пръв път, се приближи до него.
— Владимир Рошински — каза той, — заповядано ми е да ви съобщя, че вие се освобождавате от работа в рудника. Ще останете в Сибир като колонист. Тази къща е на ваше разположение.
Владимир помисли, че сънува, защото вместо смърт, която той очакваше, пред него се представи една чудесна къща, която му даваха като негова собственост.