— Ти ще останеш тук! — извика сърдито Елисавета.
— Да, ще остана и ще отида при императора.
Елисавета застана на вратата.
— Ти не ще мръднеш нито крачка от тази стая. През моя труп само ще можеш да излезеш на свобода.
— Ти ме мразиш, майко! Честно ли е от моя страна да остана безразличен, когато мога да предотвратя едно убийство? Не ме задържай, майко, остави ме, тъй като ще бъда принуден да употребя насилие!
Владимир се втурна към вратата, но Елисавета отново застана пред него.
— Назад, нещастнико! Ти не ще излезеш оттука, докато аз съм жива.
Владимир остана непоколебим в решението си. Елисавета извади револвера и каза:
— Ако приближиш една крачка, ще стрелям!
— Ти искаш да ме убиеш?
— Не, но ти си мой пленник.
Като каза това, Елисавета напусна стаята и я заключи отвън.
Владимир остана в стаята. Разхождаше се нервно. Да избяга му бе невъзможно, тъй като решетките на прозорците бяха много дебели, а дъските на вратата бяха много здрави.
В това време Елисавета изтича в стаята на брат си, където я срещнаха радостно той и дъщеря му Ло. Елисавета разказа за срещата си с Владимир. Пал ту бледнееше, ту ставаше червен и когато тя свърши, запита нетърпеливо:
— Сигурна ли си, че той не може да избяга?
В това съм напълно сигурна, понеже стените са много дебели, а също и вратата, и прозорците.
— Ти ще ми позволиш, сестро, да известя за това Бакунин. Нека Ло те забавлява в мое отсъствие.
Хуго взе шапката си и излезе.
Какво ли стана с лудата?
След като доктор Пушкин си отиде, Исидор заведе Феодора в болницата.
От осем дни тя се намира в лудницата.
Бесът се увеличаваше от ден на ден. През цялото време тя бълнуваше несвързани думи.
Феодора беше затворена в една малка стаичка. Тя стана и започна с едно парче желязо, което намери под леглото си, да чупи бравата на вратата.
След малко тя сполучи в плана си и се впусна да тича през мрачния коридор, спусна се оттам по стълбите в градината. Тя не спираше, а постоянно тичаше, като че някой я гонеше. Най-после се умори от дългото тичане. Тя се спря пред една църква, която намери отворена, влезе в нея, легна на земята и заспа. Когато се събуди, беше вече обяд. Тя се запъти с бавни крачки към стълбите с цел да продължи пътя си.
Непрестанно интересуващият се от действията на Феодора Бояновски не закъсня и този път да се намери зад един ъгъл на същата улица и незабелязано от нея да следи какво ще прави по-нататък.
Побеснялата се отправи към Потемкиновата врата, намираща се на края на града. Тя постоянно подскачаше и тананикаше нещо неразбрано.
„Отмъстих за всичките си страдания в Сибир, а също и за мъките на майка си — помисли си Бояновски. — Сега искам да зная как ще свърши. Страхувам се да не оздравее отново, затова ще се помъча колкото е възможно по-скоро да дойде краят.“
Като излезе вън от града, Феодора стигна до един плет, до който тя намери едно дете.
Бояновски следваше неотстъпно бягащата Феодора.
— Виждате ли онази жена? — обърна се той към една група селяни.
— Да — отвърна един от тях.
— Чини ми се, че клетата има нужда да й се помогне. Много по-лошо — тя е бясна! Предпазете онова дете да не бъде ухапано от нея, защото положението му ще стане много опасно.
— Това не може да бъде! Детето е моят Осип — каза уплашен един от селяните.
В същата минута Феодора се доближи до плета, до който стоеше момченцето, и като протегна ръце, помъчи се да улови детето.
Като видя опасността, която застрашаваше детето му, бащата тутакси изтича към къщата си и не след дълго се върна с пушка в ръка.
— Мога ли да я убия? — попита той.
— Ако не сторите друго, то предпазете детето — каза Бояновски. — Побързайте, защото може да стане късно.
Селянинът се прицели и гръмна.
Бояновски се сепна. Сега дойде краят на отмъщението.
Феодора отпусна ръце от плета и падна на земята. След малко тя се търкаляше в собствената си кръв.
Бояновски се приближи до нея и коленичи. Феодора отвори очи. Никаква следа от бяс не се забелязваше вече по нея.
— Познаваш ли ме? — попита Бояновски.
Феодора поклати глава утвърдително.
— Да, това съм аз, твоят нещастен мъж. Чуй сега: аз съм докторът, който те лекува. Аз съм същият, който ти присади зараза от бясно куче, аз съм същият, който стана причина да те застрелят.