Телохранителите изпълниха заповедта. Старата кипеше от злоба.
— Това ли е възнаграждението, което императорът ми дава за напомнянето? Добре тогава, желая на неприятелите му победа. Качи се, царю, на каляската, но знай, че ще загинеш!
— Запушете устата й, не желая да я слушам повече!
Заповедта бе на минутата изпълнена. По улицата, където щеше да мине императорът, бяха наредени от двете страни стражари. Те пазеха пътя свободен от любопитните хора, които искаха да го видят.
Царят все повече се успокояваше, като не можеше да повярва, че сред този народ, който го поздравляваше така любезно, ще се намери един убиец.
Каляската възви на ъгъла и се отправи към Невския проспект.
CXI. КРАЙ НА ЖИВОТА НА АЛЕКСАНДЪР II
В минутата, когато императорът се качваше в каляската си, в дома на доктор Бояновски се бе събрало разнообразно общество. То наброяваше около 30 души мъже и жени, някои от които бяха край масата, а други стояха настрана някак замислени. Председателствуваше Михаил Бакунин. Той беше развълнуван и разгорещено говореше.
— Приятели и другари — извика той с колеблив глас. — Дойде часът, когато ще се реши нашата съдба. Работили сме много, твърде много, за да дочакаме този ден. И тъй, приятели мои, очакваният ден дойде. Само при мисълта за него сърцата ни се разтуптяват. Но за постигане на голямата наша цел ние трябва да сме равнодушни. Както никога, сега ръката ни трябва да бъде спокойна. Единствено последователността и спокойствието ще могат да ни доведат до очаквания резултат. Ние Иначе не очакваме нещо много за нашия живот. Ако днес покушението не успее — всички сме изгубени! Да не си въобразява никой, че ще може да се спаси. Ще бъде предприето срещу нас най-безпощадно преследване и затова ние ще трябва да се постараем да унищожим цялото семейство На Романовците и поддръжниците му и върху развалините на тяхното господарство да изградим нашето царство. Макар че всеки от нас знае назначението си, не ще бъде зле да го повторим още веднъж. И тъй, къде е този, който ще изтича, за да задържи конете?
Една жена излезе измежду нихилистите.
— Вие сте значи, Гитано, която сте се решили! Знаете ли, че с това се излагате на голяма опасност?
— Всичко зная — отвърна Гитана, — но ще изпълня всичко казано. Заклела съм се да взема участие в убийството на императора и ще удържа клетвата си.
— Добре — каза Бакунин. — Ред иде сега на Бояновски. Бояновски, ела насам.
Бояновски се приближи до него. След като го потупа по рамото, Бакунин рече:
— Бояновски, брате мой, на тебе се падна да хвърлиш бомбата в целта. Ти ще трябва да се преоблечеш и да бъдеш наблизо до царската каляска. Ние ще помогнем да не ти попречат стражарите. В ръката ще държиш хляб, който е пълен с динамит и с куршуми. Ще покажеш този хляб на императора. Ти вече знаеш какво ще трябва да му говориш. Императорът не ще ти отговори на въпроса нищо; а ти ще хвърлиш хляба в каляската му. Падне ли динамитът в каляската, императорът ще бъде на парчета. Длъжен съм да ти съобщя, драги приятелю, че и ти може да споделиш същата участ.
— Зная — отвърна Бояновски решително. — Наистина аз ще жертвувам днес своя живот, но това го правя с цел да сторя една голяма услуга на нашето отечество. От смъртта аз не се страхувам.
Всички се изредиха да целунат Бояновски.
— На колене пред този човек! — извика Бакунин.
Нихилистите паднаха на колене.
Бакунин разтвори ръце и прегърна Бояновски.
— Да умрем за отечеството, братя!
— Да умрем! — извикаха всички в един глас.
— Аз се прощавам с вас, братя, защото след покушението няма да остана жив — каза Бояновски.
— В случай че бомбата, която Бояновски хвърли, не избухне, ще бъде хвърлена втора. Ти, Пал, ще хвърлиш втората. Тя има ВИД на книга, която е пълна със същия състав.
После всички се простиха и излязоха от салона.
Останаха само Бакунин, Бояновски и Пал.
— Задържах ви — каза Бакунин, — за да ви кажа още един път сбогом и да попитам за последното ваше желание.
— Ти знаеш, Бакунин, какво ме интересува на този свят.
— Зная — дъщеря ти Ло. Аз ти давам обещайте, че ако не оцелееш след покушението, ще се грижа за нея, както ти би се грижил. Ала не като баща, защото твоята дъщеря извика у мене едно ново чувство. Ако и тя ме обича, ще се оженя за нея. Питам те, ще ли ни благословиш?
— От всичкото си сърце — каза Пал, като прегърна Бакунин.