Съвсем изненадана, Вера се хвърли в обятията на Владимир.
— Но какво дириш тук, Владимире? Предчувствувам, че трябва да се е случило нещо изключително, защото инак не би потъпкал дадената си дума!
— Вера, голяма опасност застрашава императора и затова трябва да говоря насаме с баща си.
След няколко минути Владимир беше вече при баща си.
— Помниш ли, Владимире че ми даде честна дума без мое разрешение да не напускаш Сибир?
— Да, зная, татко, по понеже ако не бях дошъл, животът на един човек щеше да бъде в опасност, реших да наруша честната си дума.
— Ти знаеш, че един войник, при това от царско семейство не може в никой случай да погази честната си дума. Това не трябва да става и тогава, когато от него зависи животът на хиляди хора.
— И тогава ли, когато се отнася до живота на императора? — каза пребледнял Владимир. — Но защо още се бавим? Аз съм дошъл да ти съобщя, татко, че нихилистите начело с Бакунин се готвят при пръв случай, когато императорът излезе на разходка, да го убият. Побързай, татко, и кажи на брат си да не ходи никъде.
— Истина ли е това, което ми каза?
— Пълна истина!
След това великият княз взе два револвера за себе си и два за Владимир.
— Бързай, сине, ние трябва да спасим царя. Навярно много си се измъчил, Владимире, докато стигнеш до Петербург. Как да ти благодаря за това?
— Прости ми, задето не удържах на думата си.
Те изтичаха колкото може по-бързо навън.
Владимир замоли баща си по пътя да му обещае, че ще подари живота на Михаил Бакунин и на неговите съмишленици, защото те са били приятели на майка му.
— Ще видим какво ще правим с тях — каза великият княз намръщено.
Когато пристигнаха в двореца, великият княз попита прислужника на царя:
— Защо си така умислен, старче?
— Едно предчувствие ме измъчва — каза прислужникът. — Негово величество излезе сам, при това с открита каляска.
— По кой път тръгна? — попита великият княз.
— Не зная, Ваше Височество!
— Това не е на добро! Не ни остава нищо друго, освен да почакаме тук.
Не след дълго пристигна и каляската с ранения император. Полковникът вдиша окървавеното тяло на императора. Великият княз остана много изненадан от тази картина.
— Бог е искал така да стане, Ваше Височество — каза полковникът. — Негово величество стана жертва на нихилистите.
— Убит е значи?
— С бомба — каза тихо полковникът.
— Къде стана това?
— На улица „Инженерна“.
— Хванаха ли убиеца?
— Единия уловиха, а другият е убит. Има със стотици такива в тази Русия!
— Жив ли е още брат ми?
— Той е в безсъзнание, Ваше Височество.
Императора поставиха на леглото му с полузатворени очи.
Той пожела да доведат престолонаследника. След малко младият Александър беше в стаята.
Императорът гледаше ту великия княз, ту сина си.
— Въпреки всичко… — каза той и затвори очите си завинаги.
Нещастният искаше да каже с тези думи, че въпреки предпазните мерки нихилистите успяха да го убият.
Многолюден свят се беше натрупал на двора и на улицата и очакваше с нетърпение да чуе, че императорът е по-добре. Никой не предполагаше, че императорът бе смъртно ранен.
Изведнъж обикновеното знаме в двореца се замени с черно, което показваше, че императорът е починал.
Всички останаха потресени от тази вест. Всеки оплакваше загубата на най-свободомислещия между всички императори от времето на Петър Велики.
Не след дълго вратата на балкона се отвори и се показа стройната фигура на Александър III.
„Ето новия ни цар“ — утешаваше се народът и пееше руския химн „Боже, царя храни“.
Александър погледна с ясен поглед народа, който го акламираше.
Той не можеше да бъде весел въпреки предаността, която виждаше у народа си. Неговата фамилия бе непрестанно преследвана от нихилистите. Той се поклони само и се върна при трупа на баща си.
Завари тук чичо си, великия княз.
— Отмъщение, отмъщение за тези, които убиха баща ми! — викаше Александър III, като стисна юмрука си. — Той беше единственият, който желаеше доброто на народа. Единственият недостатък на баща ми беше, че управляваше с благост. Обаче аз ще им покажа как се управлява. Те не заслужават да се отнася човек с добро към тях. Моят девиз ще бъде отмъщението, а делата ми — прикладът!