— Искаш да кажеш, че няма никой вътре? Абсолютно никой? — попита Линда.
Алфонс задържа без никакво усилие топката на бедрото си с една ръка, а с другата посочи себе си:
— Хей, аз какво съм?
— Не се обиждай.
Алфонс оголи белите си зъби насреща й. Като изключим няколкото ергенски пъпки, продълговатото му гладко лице не беше лишено от привлекателност. Кожата му беше много черна, а носът тънък. Устните бяха чувствено плътни. Потта по тялото в резултат от тренировката леко блестеше, а въздългата коса, която според Линда бе най-неприятната му отличителна черта, бе покрита с мрежа.
— Не се обиждам — поясни Алфонс.
Линда въздъхна:
— И какво стана с вестниците?
Алфонс започна отново да дриблира, като пристъпваше около нея. Вестниците не бяха негов проблем.
— Не са прекалено много.
Заобиколиха сградата. Пред склада Линда забеляза сутрешните вестници, все още опаковани от техните издатели. При отсъствието на „Ла Ора“ те представляваха отчайващо жалка купчина пред желязната врата.
Линда пое дълбоко въздух и пак въздъхна.
— Значи правилно съм се досетила. — Отметна глава и погледна към небето сякаш за помощ, но като не я получи, простена: — Как искам татко да се появи сега!
— Да, и аз го очаквам.
— А Еди изобщо ли не се е мяркал? Обаждал ли се е по телефона да предупреди?
Алфонс отново се усмихна.
— Не се занимавам с телефоните, сладурче.
Бяха се озовали пред стъклените входни врати. Линда извади ключовете си и влязоха. Алфонс я последва през малкото антре към офиса й, който беше пред този на баща й. Тя мина зад бюрото и седна.
Алфонс дриблираше по покрития с линолеум под. Звукът на тупканата отсечено и рязко топка, бе прекъснат от звъна на телефона.
— Може би е татко — предположи Линда.
Отговори с оптимистично „Арми Дистрибютинг“, а после каза на няколко пъти „Да“. Когато затвори телефона, смъртоносната болест се бе засилила.
— Обадиха се от полицията — каза тя и Алфонс усети празнота в стомаха си. — Искат да дойдат тук и да зададат някои въпроси.
Алфонс се бухна тежко и неочаквано в облегалката на тапицирания с кожа диван.
— За какво?
— Казаха, че Еди… — Тя замълча.
— Какво за Еди?
— Казаха, че той, хм, бил мъртъв. — Зашари по бюрото две-три секунди, после посегна към чантата си за цигара. — Добре ще е да се обадя на татко — рече тя почти на себе си.
Цигарата беше омачкана и полуизгоряла. Алфонс кимна разбиращо, когато тя я запали и пое дълбоко дима, като го задържа в дробовете си. Той стана, отиде до бюрото й, протегна ръка към нея.
— Скоро ще дойдат ченгетата, по-добре е да не подушат това.
Линда още не бе издишала дима, когато му подаде угарката. После изкара дълга, бавна струйка дим.
— Ами да отворим прозорците — предложи тя.
— Ще се обадиш ли на баща си?
— Да, смятам.
— Няма да е зле — каза Алфонс. — Аз също искам да говоря с него.
Полицията вече бе пристигнала в дома на Франи — една черно-бяла кола и друга, почти незабележим „Плимут“, паркиран наблизо зад първата. Лампата на входа светеше. Харди и Мозес забелязаха някакви движещи се сенки на ъгловия прозорец. Харди бе решил да не влиза. Остави Мозес и потегли с колата си за вкъщи.
Като пристигна там, блъсна силно с ругатни заялата входна врата. Вътре беше студено. Единствената светлина идваше от мекия блясък на аквариума в спалнята.
Навярно беше гледал рибите известно време седнал на леглото, свалил гръцката моряшка шапка от глава и с вдигната яка на палтото. Не помнеше.
Спомняше си само, че сега е сутрин. Ярко слънце струеше през прозореца на спалнята и озаряваше лицето му. Палтото беше запъхнато под него и около него, а шапката — подложена под врата. Отърколи се по гръб, загледан в тавана. В съзнанието му нахлу като поток образът на Еди както лежеше на хълбок, на три фута от безличната постройка в Чайна Бейсън и с черна локва кръв под него.
Това не биваше да стане. Това не е повторение на някакъв Виетнам. Еди едва ли се е замесил в нещо опасно. Той беше приличен човек, същинско дете, а такива неща не се случват на прилични хора.
По-рано, да. Харди бе живял известно време в постоянна опасност за живота си, когато смъртта те дебне всеки миг. Виетнам, партньорството с Глицки по време на обход, дори кратковременната му работа като заместник районен прокурор. Много отдавна.