Все пак Харди му каза:
— Мислиш си, че можеш да направиш трезва разлика, така ли?
Последва двеставатова усмивка, която не беше престорена.
— Съмнявам се.
Но Харди се досещаше, че дълбоко в душата си Еди не се съмнява. Еди смяташе, че всичко, което върши, е много съществено, че сам той наистина може да почувства разликата. Това напомни на Харди за начина, по който разсъждаваше и той навремето. Като Еди. Много отдавна.
Роуз стоеше на площадката на стълбите пред задния вход на свещеническия дом. Отец Дитрик прекосяваше паркинга, навел глава, след като бе ходил при отец Кавано, за да му съобщи новината.
Благословени да са и двамата, но този месец се очертаваше като много труден. Юни беше винаги труден месец в Сан Франциско. Сякаш Господ беше дал обещание през пролетта, а сега си го е взел обратно. Сутринта Роуз бе очаквала, че денят ще се задържи ясен и слънчев, но ето че отново се спускаше мъгла.
Изтри ръце о престилката си. Очите й се насочиха изпитателно към идващия млад свещеник.
Той въздъхна.
— Не е приятна новината — каза той. — Предал е Богу дух.
Въпреки че не беше още и тридесетгодишен, той изкачи стълбите като старец. Роуз го последва вътре.
— Предал е Богу дух?
Отец Дитрик седна до кухненската маса, скръсти ръце пред себе си. Роуз му поднесе чаша кафе, три бучки захар и малко сметана.
— Познаваш отец Кавано — каза той, докато сърбаше кафето. — Няма лек начин да съобщиш това. Стоеше прав и сваляше черковните си одежди, а аз се надявах да го склоня да седне, но веднага щом го помолих да стори това, той се сети, че нещо се е случило…
— Не се съмнявам, че сте направили най-доброто, което може да се желае, отче.
Отец Дитрик въздъхна.
— За миг ми се стори, че ще постигна целта си. После той погледна ръцете си, след това одеждите и си раздра стихара.
Роуз отбеляза намерението си да отиде и вземе скъсания стихар. Тя ще го зашие и никой не би могъл да стори това по-добре от нея. Придърпа един стол до отеца и дръзна да го потупа по ръката.
— Знаете какъв е той, отче. Лесно се разстройва и сякаш за миг свещеникът като че ли капитулира в него. Трябва да се освободи от нещо. Просто така.
— Зная. Но може би трябваше да отида с него.
Роуз знаеше какво има предвид отец Дитрик. Отец Кавано беше донякъде безчестник. Тя беше сигурна, че поради тази причина той не бе успял да стане монсеньор10. Макар че не бе извършил нищо особено осъдително. Навремето беше крал по магазините. От време на време беше попрекалявал с уискито, но това се смята за положителна слабост на всеки мъж.
— Навярно ще отиде да крещи на брега на океана — каза Роуз. И боже, защо да не го направи, продължи мислено тя, щом е загубил толкова близък човек, същински роден син? Отецът е сприхав, но при все това чудесен човек и добър свещеник. Нека си крещи там на брега — има право. Исус също е бил сприхав. Иначе щеше ли да изхвърли сарафите от храма?
Но това — смъртта на Еди Кокран — не би отприщило неговата сприхавост. Щеше направо да разбие сърцето му.
— Зная къде е отишъл — каза ненадейно Роуз. — Отишъл е при Ерин. — Отец Дитрик реагира така, сякаш не разбираше за кого говори тя. Роуз въздъхна подразнена. — Хайде, отче, трябва да свикнете правилно да разбирате нещата. Ерин Кокран е майката на Еди. Ще иска да се види с нея.
— Така ли мислите?
Роуз прехапа език и каза само:
— Обзалагам се, че е така, отче. — Не каза още какво знаеше: че отец Кавано ще иска да се види с нея и защото я обича.
Водата беше далеч надолу, аспидносива през мъглата. Джим Кавано, разтреперан, се бе надвесил над парапета на Голдън Гейт Бридж. Стискаше зъби, за да не тракат, независимо дали това бе от студа, или от нещо друго. Трябваше да грабне някое палто, когато се втурна навън от черквата, но се налагаше веднага да излезе — да излезе веднага, преди да се е разридал пред Дитрик.
И тъй, това се беше случило. Еди беше мъртъв.
А Ерин? Какво ще стане сега с Ерин?
Той знаеше, че трябва да отиде да я види, но тя щеше ли да иска да види него? Ще може ли изобщо някога да му прости?
Ще може ли да бъде отново свещеникът на семейство Кокран?
Миналата седмица се бе опитал да я целуне, да й каже… То беше временна слабост, нищо повече, но предизвика разрив в отношенията им.
А сега това, с Еди.
Семейството ще има нужда от него. Той ще трябва да бъде там сега, за всички тях. Целувката, отрицателната реакция на Ерин и избликналият гняв срещу нея — сега всичко това трябва да се забрави.