— Той каза: „Да, Франи е бременна“.
— Може би момчето, което ще се роди, ще прилича на Еди.
Стивън смяташе, че тази мисъл е добра, но когато я изрече, забеляза, че майка му леко се засегна. Ерин се облегна на касата на вратата, а после, като измина няколкото крачки, които я деляха от сина й, се отпусна тежко на леглото му.
— Да се надяваме — изрече тя. Изговори тези думи сякаш с голямо усилие над себе си. — Мистър Харди каза и това, че нито един от заподозрените — тя млъкна за момент и потърка очи — не е убил Еди.
Стивън не вярваше, че нещо може да го изтръгне от унеса, причиняван от хапчетата, но сега това се случи. Изведнъж почти напълно се пробуди.
— Възможно ли е, мамо, това, което е съобщил мистър Харди?
Ерин отпусна вяло рамене.
— Каза нещо като това, че те всички са били на друго място. — После Стивън я чу да изрича… — Виждам, че Еди не ни е обичал чак толкова. Толкова, колкото сме си мислили.
— Какво искаш да кажеш с това, мамо?
— Искам да кажа, че той се е самоубил…
— Той не се е самоубил. Зная, че не би могъл да го направи.
Отново очите й изгубиха всякакъв израз, отново гледаха с блуждаещ поглед. Тя разроши косата на сина си и го целуна по челото.
— Опитай се да поспиш — посъветва го тя. После стана и се отправи към вратата.
— Мамо.
Ерин спря и се обърна с лице към него.
— Той не е сторил такова нещо.
— Окей — отвърна тя и кимна, че е съгласна. — Окей.
Хрумна му една идея. Ето какво ще направи. Ще открие кой е убил Еди. Независимо от Харди и полицията. Те очевидно са глупаци, които не познават Еди така, както той го познава. Ще открие истината със собствени сили и после майка му най-сетне ще разбере, че Еди не ги е изоставил. Това сигурно ще възвърне енергията й в живота.
Харди затвори телефона и поклати глава. Не беше се обадил на Ерин, за да й каже за бременността на Франи и беше бесен срещу себе си, задето бе изтървал това в разговора си със Стивън. Как можа да бъде толкова небрежен и същевременно така несъобразителен? А го беше пазил в тайна толкова време!
Кавано му беше споменал, че Франи е бременна, но дори след като беше имитирал проклетия му глас на Стивън, Харди не можеше да свърже едното с другото. Въпросът беше как Кавано бе узнал за тази бременност, щом не е виждал Еди, след като Франи е съобщила на Еди за бременността си вечерта, когато той е бил убит? А то означаваше, че Кавано е излъгал, че се е видял за последен път с Еди в неделя. Било е в понеделник.
Затвори очи, а сърцето му лудо биеше. Беше спал само пет часа, но това не бе причината. Нещата се подреждаха на точното си място.
Историята с револвера беше го безпокоила дълго и той беше стоял пред бюрото си от зори допреди час, изпивайки две пълни канички с еспресо и хвърляйки стрели, докато най-сетне му хрумна правилният извод. Историята с прибирането на оръжието. Либералната мания през шестдесетте. Кавано беше събрал стотина нерегистрирани оръжия. И това, което е направил, естествено е било да задържи един-два от револверите. А полицаите, които са следили тогава за тази акция като Ейб например, не са могли изобщо да допуснат, че един свещеник ще използва акция за събиране на оръжие от неправоимащи лица, за да си направи собствен арсенал. И на никого не би му хрумнало да провери това. Но Харди беше сигурен сега, точно това беше извършил Кавано.
Причината Харди да се обади на Ерин, беше да я попита за точната дата на нейната сватба с Ед. Това изглеждаше малко странна приумица, той го съзнаваше, но то би могло да има връзка с нещо друго, което се е случило с Кавано, нещо, към което Харди трябваше отново да се върне, да го провери и чак тогава да отиде да се види с Глицки.
Ако полицията вече е освободила от подозрение трима от петимата, той най-добре да им сервира следващия, истинския, вързан и готов за обработка. Глицки може много да е искал сам да разкрие убиеца на Еди, но ще бъде голям глупак, ако сега пренебрегне новата идея, предложена му от един цивилен гражданин, и предпочете да рискува кариерата си. Харди чувстваше, че дължи на Глицки този арест като благодарност за помощта, която му бе оказал сержанта, но знаеше, че трябва да довърши всичко докрай, а след това да поиска намесата на полицията.
Беше прибрал двете магнетофонни ленти в дебел жълт плик. Не знаеше дали ще може да намери някого, който да направи сравнителни спектрограми на гласа от двата записа или какво би му коствало да ги направи сам, но знаеше, че ако се стигне до процес, те ще бъдат добро доказателство. Те всъщност са първото солидно доказателство, до което бе достигнал.