Но човек никога не е напълно сигурен. Харди би могъл да бъде късметлия, ако попадне на добър техник, затова реши да занесе лентите в центъра на града. Ще се отбие в Съдебната палата след посещението си в „Кроникъл“. А и Глицки би могъл да покаже достатъчен интерес, за да извърши тайно сравнението на спектрограмите.
Харди сгъна листчето хартия — на него беше записал датата на сватбата на Ерин и Ед — и го сложи в портфейла си. Блазнеше го мисълта да се обади по телефона на Кавано, да му вдъхне страх — ако не от Бога, от човека и да види как ще реагира той.
Не, това няма да свърши работа. Трябва да се заведе дело и той да бъде поставен натясно. Това беше начинът. Кавано не трябва да подозира, че въжето се стяга около врата му. Особено след като снощи пи заедно с него (Господи, колко бе самоуверен той), Кавано трябва да си мисли, че е вън от опасност. Трябва да си мисли още и това, че приятелят му Харди е възглупав. Е, той винаги си беше казвал, че е тъповат, но не и глупав. Ала това, че Кавано го смяташе за глупав, го огорчаваше. Беше станал от стола и тръгнал към вратата, когато изведнъж се спря. Имаше три револвера в сейфа си. Но какво в края на краищата възнамеряваше да прави с револвер? Щеше да излезе и направи малко проучване. Нямаше намерение да се срещне лице в лице с Кавано. От друга страна…
Тръгна обратно към сейфа.
За такса два долара всеки можеше да получи достъп до документацията на местния „Кроникъл“ и да прегледа микрофишове на броеве от всяка дата след отпечатването на първия брой на вестника, излязъл през 1865 година.
Харди се интересуваше от седмицата, започваща от 2 юли 1961 година. Като пътуваше със своята „Сепуку“ към центъра на града, а в жабката й бе поставил заредения си револвер „Специален полицейски, калибър 38“, той се отдаде за няколко минути на безпокойството си от неизвестностите, които предстояха.
Ако не успее да намери нищо във вестника? Ако Глицки не е на работа сега? Ако никой в Палатата не се съгласи да му позволи да прегледа миналите доклади за произшествията?
Харди включи радиото. То още беше повредено, което не го изненада, защото не беше предприел нищо, за да го поправи. А искаше да чуе нещо, за да пропъди другата песен от главата си. Тя беше отдавнашна песен на Конуей Туити и се казваше „Този път я наскърбих повече, отколкото можеше да понесе любовта й към мен“. Тя беше мелодия №1 в мозъчния хитпарад на Харди, звучеше му цели два дни. Е, каза си той, по дяволите радиото. Върна се отново към неизвестностите на бъдещето.
Ако сега претърпи автомобилна злополука? Ако някой метеор, долетял от много далеч сред Космоса, го удари и го натика на половин миля дълбочина в земята? Наложи се да се изсмее на самия себе си.
Влезе в документацията на „Кроникъл“, прогони от главата си неизвестностите на бъдещето и бе доволен, че няма да хаби повече време за тях. Не бива и да търси Глицки във връзка с тази работа, нито да се рови из коравите екземпляри на избелелите и хванали плесен полицейските доклади за отдавнашни произшествия. Ето това, което го интересуваше, отпечатано на осма страница от първата част на броя от понеделник, 3 юли 1961 година.
Материалът не беше дълъг. Повечето други вестници, излизащи в големия град, изобщо не биха го поместили, но едно от предимствата на „Кроникъл“ беше, че отразяваше по-тесни местни интереси по отношение на новините си и тези новини покриваха града добре.
Материалът бе озаглавен:
Трупът на луксозна проститутка, удушена, бе открит късно снощи в нейния шикозен апартамент на Тейлър стрийт, след като тя не предала отчета си на службата за придружителки, за която работела.
Жертвата, 22-годишната Трейси Уагнър, е била наета от Фирмата „Бейси Долс“ и е работила за нея приблизително шест месеца.
Полицията издирва за разпит бял мъж на възраст между 22 и 26 години, който е качил мис Уагнър в средата на следобеда в тъмна кола последен модел. Заподозреният е съобщил, че се казва Джон Крейн, но това име, изглежда, е фиктивно. Разследването продължава.
Харди отиде до бюрото с ролката на филма и помоли служителя да му преснима страницата. Това му струваше още пет долара, но си струваше да го има на разположение на Глицки.
Джон Крейн, ами. Джим Кавано. Странни инициали, помисли си Харди. Същите като на Исус Христос41.