— Ти се прикриваш — каза Глицки и никак не изглеждаше спокоен. — А аз просто не мога да поема риска.
— Не можеш да прослушаш две къси ленти? Ще ти отнеме петнайсет секунди.
Ейб наклони стола си назад и опря глава в стената на малката си стаичка. Харди може да му е приятел, но му играеше по нервите.
— Не. Аз имам четирима… не, петима… живи там навън и — той погледна часовника си — разполагам с около десет минути, преди да тръгна за там, дето ще се видим, за да си побъбрим приятно.
Харди седна.
— Не си създавай удобства. Сериозно ти го казвам — рече Ейб.
Харди му клопна с език.
— Виж, за десет минути можеш да прослушаш тези ленти трийсет пъти. Като вземем предвид и времето за пренавиването им.
— Десет минути ще изгубя само докато намеря два магнетофона.
Харди излезе от стаичката и надникна в главната служебна стая, обширно пространство, изпълнено със зелени метални бюра върху под с линолеум. Мъже сновяха насам-натам, секретарки говореха по телефоните и от време на време пишеха на машина.
— От мястото си виждам най-малко четири уокмена тук — каза той.
Грифин бе видял Харди да се шляе из главната стая и да се опитва да заеме уокмен от една секретарка. След като го получи, той тръгна към стаичката на Глицки, съпроводен от Грифин.
— Все още ли се занимавате с това? — попита го Грифин. — Някакъв успех?
Глицки знаеше, че Карл е наясно за безбройните заподозрени, които е посочил миналия ден. И намисли да направи намек за провала на Диз, да покаже, че е още добър специалист в работата си, който съзнава пълното безумие на това, което върши приятелят му Харди.
— Сега пък е заподозрял свещеника от „Сейнт Елизабет“.
Грифин се изкиска.
— Е, ако имаш нужда от помощ, ние сме насреща.
Усмихнат и отзивчив, той се оттегли с поклон.
Глицки повдигна кървясалите си очи към Харди.
— Мръсник! — изрече той.
Ейб продължаваше да се опитва да изглежда крайно трезвомислещ.
— Той е най-обикновен стар негодник, Диз. Сериозно ти го казвам. Нищо няма да откриеш в него като заподозрян.
Харди поклати глава:
— Той е извършителят.
— Виж, дори ако това е неговият глас — а да не казвам, че е така — какво от това?
— Какво ли? То означава, че той е бил там и че не иска ние да го знаем.
— Чувал съм тази песен и преди. Това не е ли същата причина, поради която ти беше сигурен довчера, че Крус е убиецът на Еди?
— Той е убил и онази проститутка. Избягал е от семинарията веднага след сватбата на Кокранови. Почти цяла седмица е бил в неизвестност. Казвам ти, всичко съвпада…
— О, боже, пощади ме, Диз!
Но Харди продължи да настоява:
— Току-що се уверихме, че и случаят с убийството на проститутката не е решен — цели двайсет години вече!
— Имаме стотици нерешени случаи.
— Чуй. Кавано има револвера още от акцията за събиране на оръжието през шейсетте. Знаел е, че Франи е бременна, което означава, че се е видял с Еди, след като Франи е казала на Еди, че е бременна, което е станало в понеделник, не в неделя. Всичко съвпада.
Глицки заклати глава, че не споделя изводите му. Погледна отново часовника си.
— Е, нали чух записите. — И стана.
— Пожела ли поне да провериш спектрограмите на гласа?
Глицки си обличаше сакото.
— Не — каза той.
Харди го последва по коридора.
— Хайде, Ейб, направи го!
Изведнъж Глицки, изчерпал търпението си, се обърна назад, изкрещя с всичка сила, много силно и пренебрежително, надвишил шума в главната служебна стая:
— Къде, по дяволите, е проклетият ти мотив?
Служебната стая притихна смаяна.
— Хей, по-кротко, Ейб!
Мнозина бяха вперили очи в тях. Глицки погледна ядно първо Харди, а после към всички в служебната стая.
Харди, същински глас на разума, изрече:
— Той никога не е преставал да желае Ерин Кокран.
Глицки му отправи изпепеляващ поглед.
— Направи си една услуга, Диз — рече той на Харди и му обърна гръб, — не си губи деня, а върви на работа в бара.
33.
Отпърво Стивън достигна без особени трудности до този извод, но единственото смислено заключение от него беше всъщност лишено от смисъл. Отец Джим бе обичал Еди, навярно повече от всеки друг, като изключим мама. Нямаше начин той да го е убил. Но до какъв друг извод би могъл да стигне Стивън?