Един ден преди убийството, когато татко и Еди бяха водили големия си спор за Хитлер и за това, че всеки е длъжен да вземе правилно решение в такъв исторически момент, Стивън помнеше съвсем ясно — след този спор Еди бе дошъл в неговата стая и гневно ругаеше баща си.
— Той те учи на едно, а когато се наложи да го приложи на дело, казва „остави това“.
— Така ли? А ти какво очакваш? — бе отговорил Стивън на Еди.
Еди беше добавил:
— Не зная. Все пак нещо трябва да се направи.
— Какво? От възрастните ли?
— Хей, аз нали съм възрастен!
— Ти си по-друг човек.
— И ти си по-друг. Какво би направил ти?
Такъв бе Еди. Като че ли съветът на невръстния му брат имаше някакво значение. Но Стивън не можеше да му даде съвет.
— Не зная — отговори той.
— Сигурно ще трябва да попитам отец Джим. — Еди видя гримасата, която направи брат му, и каза: — Какво става с него сега? Караш ме да мисля, че с всеки става нещо нередно.
— Той е окей.
— Но ти всъщност не мислиш така, нали?
— Отнасям се по този начин към всички, защото всички са устроени така.
— Не и отец Джим, Стивън.
— Той не те ли притеснява малко? Поне малко, а! Когато се разпали.
Еди се бе разсмял.
— Това не е разпалване, това е просто леко отпускане. Безопасно поведение. Дори един свещеник не може да бъде все сериозен.
— Той понякога ме притеснява малко с поведението си.
— Това е, защото не си още достатъчно зрял. — Каза го дразнещо, с шега. И продължи: — Смятам да му се обадя.
Точно тук, в тази спалня. Еди се бе обадил на отец Джим и разговарял с него, беше се уговорил със свещеника да се видят идущата вечер. Вечерта, в която Еди бе убит.
А Стивън си спомни това едва сега. Еди беше спазил уговорката да се срещнат — как иначе отецът щеше да знае за бременността на Франи? А после отецът навярно е отишъл до мястото, където си държи револвера.
(Той, Еди и отецът често бяха ходили да стрелят оттатък Кандълстик. Подобно на сгъваемия нож или надбягванията по магистрала №1 — бясно надпреварване с коли край океана — това също бе една от тайните между отец Джим, Еди и Стивън. Мик не идваше с тях — беше прекадено сериозен за такива забавления. А тайните неща, които вършеха с отец Джим, бяха една от връзките между Еди и него, Стивън.)
Стивън беше още твърде далеч от представата, че отец Джим е убил или само е имал намерението да убие Еди, но ще се спре на тази вероятност и ще я обмисли, за да види накъде ще го отведе тя… Еди бе отишъл да посети отеца, замислен над проблема, който има с някакъв човек от неговата служба. (Стивън би желал да обърне повече внимание на подробностите на този проблем, но то за него беше просто една от обичайните прояви на Еди.) При срещата с Еди отецът може да е казал, че да се срещнеш късно вечер с някого и се опиташ да се месиш в работата му, е опасна инициатива. Затова му е предложил да отидат двама — за морална подкрепа — и за по-сигурно ще носи у себе си револвер.
Той няма да използва оръжието. Не са възнамерявали да го използват. Но ако и другият е въоръжен? Ако и той желае да се чувства по-сигурен? То ще му е само от полза, няма да му навреди. Може би Еди е сметнал тази идея за глупава, но доколкото Стивън познаваше отеца — а той смяташе, че го познава — Джим Кавано непременно е представил замисъла си като някаква забавна игра и Еди го е възприел.
Окей; сега Стивън си представя как Еди и отецът са с револвери на паркинга. Тук нишката се изгуби. Може би двамата са се заплесвали с нещо, може да са стреляли по някои цели и да е станала някаква грешка, злополука, след което отецът се е изплашил. Да, такова предположение не бе лишено от смисъл. Отецът не е имал намерение да го убива. Стивън ясно си представяше как се е чувствал отецът, тъй като беше много близък на семейството, същински негов член. И как ще трябва да обяснява случилото се на мама и татко за револвера. А те ще си помислят, че това е негова — на отеца — грешка. Не, това не би могло да е убийство. По-лесно обяснимо е като случайна злополука…
А как ще си обясни Стивън следното: отецът погребва Еди в католическото гробище, напълно — той употреби думата „морално“ — убеден, че Еди не се е самоубил?
Въпреки своето особено държане, отецът си остава преди всичко свещеник — той никога не би погребал Еди на свято място, ако не знае с положителност, че Еди не е извършил самоубийство. А как ще знае това, ако не е бил очевидец?