Стивън облегна глава на възглавницата. Чу как в предната част на къщата майка му работи с прахосмукачката.
Мама. Това бе единственият проблем сега. Тя си мисли, че Еди е пренебрегнал всички тях, не ги е обичал достатъчно. И то я гризеше отвътре.
Изведнъж в главата му проблесна отговорът. Решението на всичко. Лесно обяснимо е, обаче трудно би могъл да го изложи на отеца. Той е приятел с него, но може би е вече време да излезе от юношеската черупка и заеме поне донякъде мястото на Еди, да стане по-зрял човек. Не може да се мери с Еди по умение да води спор, но е по-добър от Мик и ако успее да хване отеца в подходящо настроение и насаме, би могъл да успее да му изложи тезата си.
Единственото, което е трябвало да стори отецът, е било да каже на мама за случилото се. Това е всичко. А не на татко. Нито на Харди и на когото и да е друг. Мама е по-близка с отеца, ще бъде вероятно склонна да му прости. Сигурно ще е така. А той — Стивън — ще бъде човекът, който ще разкрие тайната. За мама. За да може тя отново да бъде окей, да намери малко кътче в сърцето си, в чувствата си и за него, Стивън.
Най-трудното ще бъде да убеди отеца да каже на мама. Трябва да го накара да осъзнае колко зле се е отразило това на мама, как тя продължава да линее и до днес. Отецът също като него, като брат му Еди не би допуснал мама да бъде нещастна. Единственото, което трябва да направи, е да изясни на Джим Кавано как страда тя и защо.
Но преди това той трябваше да се убеди, че всичко е станало така, както той си го е представил и имаше начин да го осъществи. Просто ще попита отеца.
Харди проследи как Глицки изчезва по коридора. Един служител, чието бюро беше наблизо и който беше чул разпаления диалог между Глицки и Харди, кимна към отдалечаващия се сержант и каза, че изобщо не може да става дума някой да се заеме с работа, която е обречена на сигурен провал, а Харди се върна в стаичката на Ейб да си прибере нещата и да върне уокмена.
Още му беше нужно потвърждение на спектрограмата на гласа. Но хей, рече си той, аз искам да спечеля и лотарията. Сравнението на двата гласа все още му се струваше осъществимо.
Главната служебна стая се бе възвърнала към обичайната си дейност. Харди бе сигурен, че там може да намери някой, който да се заеме с това просто като услуга. Всеки вече бе разбрал, че той е приятел на Ейб. Дали това беше добро за него, или лошо, бе като хвърляне на ези-тура.
Стоеше, облегнал се на преградната стена, която отделяше стаичката на Ейб от съседното помещение. Лейтенант Джоу Фрацели отвори вратата далеч вдясно от Харди, огледа служебната стая и извика едно-две имена.
Двама души, които седяха на насрещни бюра и се занимаваха с канцеларска работа, я прекратиха и станаха от местата си.
— Да — каза единият от тях.
Харди реши, че жената, от която беше получил уокмена, е обещаваща. Тя беше на бюро почти по средата на разстоянието между стаичката на Глицки и кабинета на лейтенанта, чиято врата беше леко открехната, затова Харди мина успоредно на двамата, които бяха станали от бюрата си — гърбом към Фрацели. Тъкмо се готвеше да отвори уста и помоли жената, когато чу лейтенанта да казва:
— Получихме съобщение за явно самоубийство от черквата „Сейнт Елизабет“. Знаете къде е това, там на Таравал, нали? С въглероден окис. Ще отидете ли да проверите случая, момчета? Да се откъснете оттук за малко?
Зад Харди прозвуча друг глас:
— Хей, Джоу, къде каза, че е това?
Фрацели погледна едва ли не през Харди към гласа зад себе си.
— „Сейнт Елизабет“ — повтори той.
Харди видя Грифин да казва нещо на друг служител в стаичката си. Когато той отново се обърна към Фрацели, видя, че Харди е приковал очи в него. Заговори на двамата си колеги, които бяха тръгнали към кабинета на лейтенанта:
— Вие двамата ще имате ли нещо против, ако аз и Винс поемем случая? Може да се окаже, че то има връзка с нещо, по което работим в момента.
— Дадено, отстъпваме го — каза единият от тях.
Харди се обади:
— Смятам и аз да дойда с вас.
Грифин отвърна:
— Елате, нали сме свободна страна.
Стивън се пробуди с много бистра глава. Хапчетата като че ли този път не го бяха изтощили толкова, колкото друг път. Или може би сега се чувстваше по-различно от друг път, защото имаше да мисли за толкова неща. Навярно такава е причината.