Прахосмукачката беше спряла да бръмчи. Той чуваше как майка му шета из кухнята, отваря хладилника, изпразва машината за миене на съдове. Стори му се странна тишината в къщата сега — не работи телевизорът, не работи радиото, не се чува музика от грамофонни плочи, мама не си тананика; нито пее, докато работи. Тя бе престанала да прави това, а преди й беше постоянен навик.
Тишината някак се сгъсти. Мама беше спряла да се движи, може да се е облегнала на тезгяха или е седнала на масата. Телефонът иззвъня и той я му да казва:
— О, хай, Джим. — Направи пауза. А после рече: — Какво има?
Стивън посегна към деривата до леглото си и взе слушалката тъкмо навреме, за да чуе как отец Джим казва:
— … не мога да повярвам, че това се случва отново, като капак на…
Той сякаш плачеше по телефона.
— Мамо — обади се Стивън, — аз съм на деривата.
— Затвори, Стивън!
— Искам да говоря с отец Джим.
— Той не може да говори сега.
Отецът каза:
— Окей, окей. Хай, Стивън!
— Какво се у случило? — попита той.
— Стивън, затвори телефона — повтори майка му. — Ще говориш, когато ние свършим.
— Окей, но да не забравиш — отвърна той.
Какво казваше момчето?
Кавано разтърси глава и се опита да я проясни. Първите две черно-бели полицейски коли бяха спрели до гаража. Там беше разстроеният отец Дитрик и смутеният отец Пол. Кавано бе решил да постъпи по най-логичния начин — да се обади, като се извини, на Ерин, най-добрата му приятелка и довереница. Беше подчертал на Ерин колко зле му е подействало самоубийството на Роуз. Особено сега, така наскоро след случилото се с Еди. По този начин всяко подозрение, че той може да е убил Роуз, ще се разбие в доказателството на Ерин колко разстроен е бил той. Кавано беше обмислил добре как да постъпи. От една страна, отец Дитрик ще се закълне, че Роуз е била силно потисната, а Ерин ще опише колко дълбоко и болезнено е понесъл той смъртта на Роуз, но никак не се е изненадал от случилото се. Така той ще премахне всякакви подозрения към себе си.
С тази цел бе позвънил на Ерин. Но ето че синът й пожела да говори с него.
И сега Стивън му казваше, че знае всичко за случилото се преди, описа го така подробно, че на Кавано му се зави свят, сякаш очакваше да падне от някоя шеметна височина. Стивън звучеше също като Еди. То беше ужасяващо, сякаш духът на Еди се бе явил да го измъчва. И всичко беше изречено с шепот, защото Стивън не искаше Ерин да го чуе.
Отново погледна навън към гаража. Шестима униформени мъже — четирима полицаи и двама свещеници. Една кола със среден медицински персонал — или това бе колата на съдебния лекар — приближи по алеята, мина край кухнята и продължи по асфалта.
Стивън му казваше:
— Ти знаеше, нали?
Кавано трябваше да попита какво. Всичко се отнасяше до това, което Стивън е разбрал и се налагаше то да бъде казано на Ерин от самия него, но му звучеше много хаотично или така му беше прозвучало. Думите се лееха като порой, който заплашваше да го удави. Стивън се обосноваваше, но смисълът му беше замъглен поради паниката, в която бе изпаднал той, Кавано.
Съзнаваше ясно само едно — че пак ще се наложи да извърши онова, което беше сторил с Роуз…
А тази мисъл му бе противна. Дори за единствен миг в главата му. Отнася се за Стивън Кокран, брат на Еди. Не можеше да си го позволи повторно спрямо Ерин. Не можеше. Ако го направи, това ще бъде върхът на падението му.
Но ако не го стори, всичко ще излезе наяве и той никога вече няма да види Ерин.
Чу се да изрича, след като Стивън бе завършил:
— Мога ли да говоря пак с майка ти?
— Нали не се готвиш да й го кажеш сега?
— Хайде, Стивън — каза той и се помъчи гласът му да звучи по-меко, — извикай я на телефона, обещавам да не го правя сега.
Наистина ли щеше да спази обещанието си? То му се струваше като нещо, което е казал само преди секунди, но Кавано не си го спомняше.
Проточи шия да надникне към улицата през прозореца. Дитрик беше паркирал колата си пред свещеническия дом, а не отзад, където сега цареше суматоха. Резервните ключове за тази кола висяха на същата кука до кухненската врата, където беше окачен и резервният ключ от гаража.
Тогава чу гласа на Ерин:
— Джим?
Той лесно щеше да обясни, когато се прибере вкъщи, че му се е наложило да си поразведри главата, да се поразходи.