Във вътрешния джоб на граховозеленото му палто, окачено на края на закачалката той държеше своите стрели. Коженото калъфче, с кадифе по края, го изпълни с нега, когато леко прокара ръка по него, прехвърли го от ръка в ръка. Накрая не устоя и го отвори на барплота.
Трите волфрамови красавици от по 20 грама стояха в своите гнезда в очакване да полетят, с бледосини късчета пластмаса, чийто релеф Харди бе изработил сам, да могат, прикрепени към метала, да летят точно. Грижливо изпразни калъфчето и прикрепи стабилизаторите към стреличките.
Изстреля няколко серии към таблото, без да се прицелва старателно, без да можем да го наречем стрелба. Просто ги метна натам. Три стрели. Отиде до таблото и ги измъкна. Върна се до тебеширената линия. Отново ги метна. От време на време спираше, за да отпие от чашата с „Гинес“. Не го интересуваше къде попадат стрелите, затова уцелваше само в единицата и петицата, а най-вътрешният кръг се смяташе за 20.
Харди, самичък в бара, мяташе стрели.
Застанал зад барплота, гледаше сбръчканото лице на приятеля си, често чупения му нос, огромната му брада. Очите на Макгайър бяха кървясали. Мозес бе получил своя докторат по философия от калифорнийския „Бъркли“, когато не можеше повече да отлага военната си служба. Не беше очаквал да го призоват в армията — тази трагедия сполетя мнозина други — но той беше философ и вярваше, че едно от изконните явления в живота е войната. Както се оказа по-късно, войната закали както философската му нагласа, така и интелектуалното му признание за мъжете, които се убиват едни други, убиват и всичко, което се движи.
Беше с две години по-възрастен от Харди и по онова време само с две стъпки по-бавен, което Харди му бе изтъквал шестстотин пъти, обясняваше му защо са го ранили и в двата крака при Чи Ленг, докато Харди го прикриваше, за да може после да се обърне с гръб към куршумите и да изтегли Мозес назад, при което сам получи олово в рамото си.
Така че, казано банално, Мозес имаше чувството, че дължи живота си на Харди. Когато Харди започна да сменя една работа с друга, Мозес беше вече собственик на „Шамрок“ и тъй като дължеше живота си на Харди, го взе на работа при себе си — нещо, което не би направил за никой друг, като изключим евентуално сестра му Франи.
— И какво? — попита накрая Харди.
Макгайър погледна чашата си, видя, че е празна и я завъртя с палец и показалец. Барът още не бе отворен.
Харди посегна към най-горната полица зад себе си и взе оттам бутилка „Макалан“, най-доброто шотландско уиски в заведението, ако не и в света. Напълни чашата на Мозес.
— Днес следобед ще направя необходимото, за да се положат грижи за тялото. Франи не е в състояние да ме отмени в това. Особено след всички тези ченгета, нахълтали в дома й. Те бяха из цялата й къща, не я оставяха на мира. Защо толкова много ченгета, как мислиш?
Бившият полицай Харди отвърна:
— Рапорти, бюрокрация, глупости.
Някой приближи отвън и заудря по вратата на бара, все още заключена.
— Да отидем на по-скришно място — предложи Харди.
Преместиха се в склада. Покрай две от стените бяха наредени каси с бутилирана бира. Край третата, покрита с дървени полици, имаше сортирани бутилки алкохол, салфетки, фъстъци, стрелички за мятане и други принадлежности, необходими за всеки бар. До задната стена стърчеше хладилник от неръждаема стомана за стоките, подлежащи на разваляне, където Харди неведнъж бе прибирал рибата, уловена при успешен излет. Макгайър седна на хладилника.
— Работата е там, че няма никаква причина за такова нещо. Имам предвид специфична причина. Дете, изпълнено с доверие към всичко на света. По дяволите! За какво ще иска да се самоубие?
— Кой казва това? Че Еди се е самоубил?
— Хм, никой по-точно, но…
— Но какво?
— Гадна работа, Диз. Намерили са го на паркинг, с револвер в ръка. Ти какво мислиш, че е станало?
Харди облегна гръб на задната стена.
— Нищо не мисля. Не е моя работа.
— Ти си темпераментен човек, знаеш ли, Диз?
— Продължавай, Моуз. Знаеш, а може и да не знаеш, че полицията се занимава с много смъртни случаи, особено със случаите на насилствена смърт. Тя рядко ще се произнесе за нещо, че е самоубийство, ако си го е изсмукала от пръстите. Проверява се всичко — мотивите, възможностите и тъй нататък. Така постъпва тя. Проверява и тогава, когато някой старец е починал по време на сън.