Те проследиха с поглед как той изминава десетината ярда до джипа и се качва отпред в колата. Тримата полицаи бяха притихнали, напрегнато го наблюдаваха. Той седна на предната седалка и като че ли затаи дъх, извади носната си кърпа и изтри чело.
— Отче, добре ли сте? — попита по-ниският бял човек.
Отец Кавано кимна. Останалите се скупчиха един до друг и отец Пол пристъпи да ги чуе. По едно време той хвърли поглед към джипа. Отец Кавано вършеше нещо, сякаш опипваше копчетата на радиото.
Мисионерът чу по-високият мъж да казва:
— Е, това поне бе лесно.
Другият, с ястребовото лице отвори уста да изрече нещо, но изведнъж отец Дитрик извика „Отче!“, ала викът му бе почти мигновено погълнат от страхотен гърмеж.
Отец Кавано се свлече до половина от джипа. Горната част на тялото му лежеше на земята, а единият крак бе щръкнал под странен ъгъл, като че се бе заплел под предната седалка.
37.
Въпреки че лейтенант Джоу Фрацели обикновено предпочиташе да стои на вратата на кабинета си и да вика оттам, този път той предпочете да използва вътрешната телефонна връзка. Натисна бутона, получи отговор и каза:
— Франк, искам те тук след една секунда!
Но може би чак след минута отекна почукване на вратата и Фрацели вдигна поглед към високата фигура на Франк Батисте.
— Затвори вратата — рече той. И добави: — Какъв вид торти обичаш, Франк?
Батисте стоеше прав и мълчалив. Той беше тих, старателен служител, особено полезен в съчетание с по-неопитни свои колеги. От всички тук в Криминалния отдел той беше най-малко свадливият. Не че при всички случаи избягваше да влиза в разправии с другите, когато свадата бе неизбежна, но предпочиташе в служебна обстановка да не се проявява като позьор и агресивна личност. Е, рече си Фрацели, някой трябва да бъде и такъв. Това го откроява от останалите и то е за добро.
— Торта ли? — попита Батисте. — Не зная. Според мен те всички са горе-долу еднакви. Не съм особено голям любител на тортите, Джоу.
Идеално. Фрацели обичаше такива отговори.
— По дяволите, Франк, аз пет пари не давам за това на какво си любител и на какво не. Хванах с голям зор по телефона Мерилуиз и й поръчах да се обади в сладкарския магазин и да купи една торта, и ако не й се обадя до след минута, цялата проклета наша служба ще узнае, преди да съм пожелал да стане това.
Батисте не беше вчерашен, той кимна и се усмихна.
— Обикновена шоколадова, сър. Със захарна глазура. И с шоколадова плънка. Като си я представя как изглежда, устата ми се изпълва със слюнка.
Фрацели отново натисна бутона за вътрешната връзка и прошепна на Мерилуиз, че Франк обича шоколадова торта. Попита я колко време ще отнеме доставянето на тортата и тя отговори, че няма да са нужни повече от двадесет и пет минути.
— Седни, Франк, притесняваш ме като стърчиш като кол над главата ми. Но преди това… — Фрацели стана прав зад бюрото си и протегна ръка. — Поздравления, лейтенанте! — каза той.
— Ще мога ли да повикам и жена си? — попита Батисте.
Фрацели поклати отрицателно глава.
— Почакай за след тортата, нали? Целият ритъм на времето в тази служба е подвластен на Мерилуиз и нейните проклети торти. Не можем да си позволим назначаването на нови колеги, затова пък можем да си позволим да отделим по някоя дребна сумичка, да речем, за торта. Е — продължи той и се ухили, — това престава да бъде мой проблем. А ти ще трябва да свикнеш с това.
Батисте огледа кабинета на началника си.
— Колко години, сър, сте тук като лейтенант?
Фрацели извъртя венчалния си пръстен.
— Четиринайсет години — отговори той и леко се разсмя. — Стъпалото ми към по-висока длъжност. — Въздъхна. — Искаш ли да ти дам един скромен съвет, който успокоява духа? Тази длъжност не е стъпало към повишение. Просто трябва да ти е ясно, че тя съществува някак сама за себе си. Но бъди сигурен, че ще си достатъчно зает. От друга страна, Ригби — сегашният ни шеф — е тук отпреди мен.
— Ще върша всичко, което е необходимо — каза Франк. — Където са необходими повече усилия, ще ги полагам. — Но лицето му се помрачи. — Нали няма да ми се разсърдите, ако попитам кой ще бъде понижен? Имам предвид новите колеги.
— Джомети остава, за него е сигурно. Реших да не го карам да плати, задето се набърка в една калпава история. Но дано да е научил от това забъркване повече неща, отколкото от цялата си служба при нас, а той е повече от година тук: да уважава нормалния ход на събитията.