Харди беше се върнал на работа в сряда, застанал отново зад барплота и бе решил — както винаги решаваше — да продължава да играе ролята на обществено животно без всякакъв антракт. Тази роля му подхождаше повече сега, когато бе свободен от задължения, докато знаеше защо я изпълнява. Главата му се беше замаяла приятно и той искаше да бъде сам.
Вчера бе отишъл в центъра на града и написал изложението си. Глицки не се мяркаше наблизо. Новият лейтенант му каза, че Глицки, Грифин и двамата свещеници потвърждават взаимно показанията си и обявяват смъртта на Еди за убийство.
Реакцията на Мозес обаче беше смесена. Отпърво той се показа много развълнуван, щастлив, че Франи ще бъде материално осигурена. Но сетне в държането му се прояви отчуждение, съпроводено с кисела, меланхолична любезност, което Харди успя да си обясни едва сега.
Разбра защо е кисел Мозес и му се стори, че това е несправедливо към него. В края на краищата Мозес го бе наел да му свърши работа и му предложи нещо като заплащане за труда. Това беше договор, макар и устен, който обвързва страните също като писмен договор, подписан и нотариално заверен.
Харди не се сърдеше на Мозес, задето изменя на дадената дума, на уговорката — не би си позволил това. Безпокоеше го реакцията на Мозес към уговорката. Как могат да работят като съдружници при тяхното дългогодишно приятелство, ако съществува това търкане между тях? Защото беше ясно, че Мозес, преценил реалните аспекти на устния им договор, а не внушителната романтичност на жеста си, сега се отмяташе от думата си — нали щеше да изгуби четвърт от собствеността на бара, притежаван от него вече повече от десет години!
Когато Мозес дойде тази вечер на работа намръщен и с папка от дебела жълта хартия в ръка, Харди се досети, че е донесъл документи за подписване. Джейн, която в продължение на няколко години не беше зървала този човек нито веднъж, каза:
— Този не е същият Макгайър, когото познавам отпреди.
Тълпата посетители едва ли щеше да се разотиде по-рано от след половин час. Харди се изхлузи от столчето си. Целуна Джейн мимоходом, каза й, че ще се върне скоро. Мина по цялата дължина на бара, за да достигне мястото, където Мозес следеше една игра на „лъженка със зарове“ и така се бе увлякъл, сякаш наблюдаваше шампионатен мач по бейзбол. С други думи, подчертано пренебрегваше Харди.
— Хей, Моуз!
Той вдигна поглед.
— Напускам — каза Харди.
Мозес присви очи, заобиколи играещите и пристъпи крачка напред, облегна се на барплота.
— Какво?
— Напускам. Няма да бъда барман повече, считано отсега.
Отправи на Мозес широка и фалшива усмивка, след което тръгна към Джейн.
— Какво значи това „напускам“? — отново се изправи пред него Мозес.
— Искам само да ми изпратиш чековете за дохода — отвърна Харди. — Не мога да те гледам в такова настроение и да се чувствам виновен ден след ден. Хайде, Джейн, да си вървим.
— Още ли използваш този тиган? — учуди се Джейн. — Изглежда като съвсем нов.
Харди кимна, надвесен над яйцата.
— Когато полагаш грижи за вещите, те ти служат дълго — отговори той.
Бяха ходили да вечерят, след което се върнаха в дома на Харди, после бяха в леглото, но беше още твърде рано за сън, затова сега, някъде след полунощ, решиха да похапнат, преди да се озоват пак в леглото и продължат да се любят жадно.
Отекна звънецът на входната врата.
— Приличен час за посещение — рече Харди. И извика от коридора: — Разкарай се!
Звънецът отново иззвъня. Харди изруга, влезе в стаята си и нахлузи чифт спортни гащета.
— Кой е? — попита той, като стигна до вратата.
Беше Макгайър. В ръка държеше същата жълта папка.
— Какъв глупак съм! — самообвини се той.
— Точно такъв си.
— Искаш ли тези неща?
Харди размърда голите си стъпала.
— Искаш да ги дадеш на мен? — учуди се той.
— Ти напълно ги заслужи.
— Не беше това, което ти поисках.
Макгайър сякаш едва сега загря.
— Да — рече той. И кимна. — Искаш ли да подпишеш тези документи?
— Не. Утре ще бъде по-подходящо. Сега имам компания.
— Би могъл все пак просто за…
— Утре, утре, Моуз, когато дойда да отварям, окей?
Затвори вратата под носа на приятеля си и като се обърна видя Джейн да стои и го очаква в края на дългия коридор.