— Та какво според теб се е случило? Мислиш, че някой е убил Еди? Или че се е самоубил? Ти добре го познаваше.
Харди подритна някакви останки, които се валяха по пода.
— Да, познавах го. Затова не мога да твърдя, че се е самоубил. Но и полицаите не го твърдят, нали?
— Засега не.
— Повярвай, те няма да стигнат до такова заключение.
— Защо? Би могло да бъде и така, прав ли съм?
Харди се почеса по крака, без да го сърби.
— Аз съм бил полицай, Моуз, нали? Като намериш револвер в ръката на някого, това невинаги означава, че се е самоубил.
— Може и в този случай да има нещо прикрито.
Харди усети как по гърба му полазва студ. Дали Мозес не таи нещо?
— Какво знаеш ти?
— Не зная нищо — отговори Мозес. Но гледаше в земята.
— Лошо е да лъжеш приятелите си — каза Харди. — Та какво знаеш?
Мозес се размърда, заудря пети о хладилника.
— По всяка вероятност, нищо.
— По всяка вероятност, но все пак какво?
— Само това, че Еди беше малко умърлушен. Стоеше в бара малко повече, отколкото обикновено, ей това ми направи впечатление. — Харди изчака. — Знаеш, че си имаха планове с Франи. Не като теб и мен. Имаха план да спестяват за времето, когато той ще продължи обучението си. — Мозес все още се насилваше да говори, отпиваше по малко уиски, за да има какво да прави. — Наскоро работата му се беше провалила, може би окончателно. Изглежда, двамата с Франи щяха да изпаднат в безпаричие или нямаше да имат това, на което са разчитали в плановете си. Предложих му да му дам назаем известна сума, но знаеш какъв е Еди.
— И ти си мислиш, че Еди би могъл да се самоубие заради малък недостиг на пари? Хайде, Моуз, не ми представяй Еди за такъв, какъвто изобщо не е бил.
— Да, зная, но ченгетата могат да си го помислят. При тези обстоятелства и при бележката, която е оставил…
— Ейб… Глицки… ми каза, че бележката е оставена за заблуда. Кой знае откога си е стояла в колата.
— Не зная. Би могло. Но си мисля, че като се съпостави тази бележка с другите неща…
— Е, и да ги съпоставят, няма да има съществено значение, нали? Това няма да ни го върне жив.
— Да, но е важно. Важно е, ако не се произнесат, че е самоубийство.
Изведнъж Харди се почувства много уморен.
— Защо, Моуз? — И реши, че знае какво се готви да му отговори неговият приятел.
— За Франи най-вече, смятам.
Мозес се изхлузи от хладилника и завъртя чашата си, отново празна.
— Ако те… — Прокара плътно пръсти по челото си. — По дяволите, ще бъде тежко.
— Ако какво?
— Ако ченгетата решат, че това е самоубийство. Имам предвид Франи — като си помислим за нея. Отритната завинаги, знаеш какво разбирам под това, нали? Намесени са и пари.
Харди наклони глава встрани.
— Застрахователните полици не се изплащат при самоубийство, въпреки че се изплаща двойно обезщетение при насилствена или внезапна смърт. Полицата е за сто бона, Диз, а аз не искам да видя Франи изпаднала в затруднение. Стига й това, което е препатила дотук.
— Е — каза Харди, — да се надяваме тогава, че той не се е самоубил.
— Не е.
Харди не отвърна нищо.
— Просто така ми се иска… не зная защо. В защита на интересите на Франи, предполагам. Иска ми се да й помогна с нещо.
Харди реши, че Мозес му чете пощата.
— Не зная какво можеш да направиш — каза той. — Да бъдеш близо до нея. Какво друго?
— Смятах да те помоля да наблюдаваш действията на ченгетата. Това да ти е работата за седмица-две. Вземи си няколко седмици отпуск при мен и просто се заеми с това.
Харди не посмя да обърне поглед към приятеля си, който продължи:
— Имам предвид, че си бил по-рано полицай и тъй нататък. Знаеш какви са процедурите…
— Моуз, бил съм патрулен полицай година-две, преди да започна да изучавам право. Това е много далеч от криминалистиката.
— Все пак би могъл да откриеш нещо. Да се убедиш, че ченгетата действат правилно.
— Не съм на същото мнение. Отдавна съм престанал да се занимавам с това. — Наведе очи. — Пък и ми се свърши „Гинес“-ът.
— По дяволите „Гинес“-ът.
— И ти също.
Двамата се измериха с поглед.
— Хм, не зная, Мозес. Може би ще поразпитам малко. Нищо повече. Не обещавам друго.