Продължи да си мисли и за инстинкта.
Ако има нещо, което отличава добрите полицаи от много добрите, това е инстинктът. Не бива прекалено да се осланяш на инстинкта си — Грифин беше убеден — и да подценяваш доказателствата, но от време на време възниква ситуация, която сякаш те насочва в очевидна посока, а инстинктът те кара да се възпреш и да преоцениш всички обстоятелства.
Глицки се стремеше да стане лейтенант. Той също. Освен тях и Франк Батисте имаше такива амбиции. Окей. Така че в този момент един от другите двама му се изпречваше на пътя, опитвайки се да регулира движението, да насочи Грифин в очевидната посока.
При деветгодишна служба в Криминалния отдел Ейб Глицки нито веднъж не беше се разкрил при нито един случай въпреки незначителните си достойнства.
Каква е причината за това, запита се Карл.
Може би Глицки знае нещо, което той не знае. Окей, младежът Кокран може и да е свършил със себе си, но може и да не е. Но каква изгода от това ще има Глицки, ако той, Грифин, реши, че това е убийство, която посока му сочеше Глицки?
Знае ли Глицки нещо? Кой беше този човек, който Глицки извади на сцената?
Джомети, гладко избръснат и усмихнат, отвори вратата. Носеше термос навярно с прясно кафе и книжна торбичка, пълна със сладкиши.
— Искате ли един багел, Карл? — рече Джомети.
— Нещо ми подсказва, че Кокран може би сам се е довършил — отговори той. Взе багела.
— Но револверът бе произвел два изстрела.
— Да, зная. Първия път това трябва да е било преди три седмици, преди два месеца, дори преди година.
— Обаче съпругата му каза…
— Съпругите не знаят как се чувстват мъжете им, когато клечат по нужда.
Той знаеше, че Джомети мисли какво да каже и решава да не го каже. Захапа багела.
— Защо променихте мнението си? — попита накрая Джомети.
Да бъда проклет, рече си Грифин, ако смятам да му кажа нещо. Хората се издават, дори партньорите. И думата тръгва от човек на човек. А за кариерата на Глицки е важно той, Карл, да се провали. Освен това Глицки го тласка в погрешна насока — окей, недоловимо, но той го разбира — към решението, че е налице убийство. А Глицки безспорно знае нещо, което той не знае, нещо, което води в друга посока.
Съпоставѝ трезво всичко, Карл, каза си той. Трябва напълно да си убеден, че не те подвеждат.
— Инстинкт — отвърна гласно Грифин.
Носът на Чарлс Гинг приличаше на карта, изобразяваща неговите капиляри, а дъхът му излъчваше миризма, подобна на миризмата на джин. Синът му рядко се доближаваше близо до него, за да усети тази миризма, но сега, навел се над жълтото бюро в офиса на баща си, реши, че вонята е почти непоносима.
Беше се навел напред, изпълнен с гняв. Лицето му беше гладко, сякаш още не бе започнал да се бръсне. Очите му бяха бледосини, косата — светлокестенява. Беше облечен в безупречен италиански костюм.
Той тъкмо казваше:
— Не мога да разбера това. Никак. Ти си мислиш, че постъпваш правилно, като някакъв добър чичко, който върши всекиму услуги. Това е глупост, човече. Всъщност залагаш на карта бъдещето ми. И, моля, не посягай към проклетата бутилка!
Гинг се отдръпна назад и се присви в тапицираното си кресло.
— Не ми е приятно, когато си служиш с такъв тон към мен, Питър.
— По дяволите моя тон! Вникни в това, което казвам! Католическата църква ни отчуждава от обществото. Чувствам се измамен. Разбираш ли?
— Естествено, но няма да се оставим да ни измамят.
Питър удари по бюрото.
— Напротив, вече сме измамени. Не го ли съзнаваш? Времето се промени. Не се променя, а вече се промени. В минало време. Когато не играеш правилно играта, винаги се оказва, че си обречен да загинеш. Но на теб ти е все едно, ти си вече довършен. Отказах се да стана доктор, за да заема това място, да продължа чистия бизнес — окалване на хората, а ти сега се готвиш да жертваш всичко, и за какво? За да услужиш на някаква отрепка, която държи бар? Господи, това ме убива!
Телефонът на бюрото иззвъня. По-възрастният посегна да вдигне слушалката. Синът му я захлупи с ръка. Нека автоматът го запише, нали? Не сме в работно време.
Погледна към ръката си, покрила ръката на баща му.
— Господи, татко!
Автоматът щракна. Чуха по записващото устройство женски глас, а друг глас се опитваше да надвика жената, призовавайки я да се договорят. Питър почти не слушаше записа. Мислеше си най-малко за стотен път, че е сгрешил с решението си да поеме този бизнес. Баща му още беше под въздействието на печал, която никога не го напускаше. И ето какво щеше тя да стори с баща му. А когато накрая умре, ще бъде вече напълно съсипан от пиенето. Или ако решат да го кремират, ще букне като пламъка на спиртна лампа.