— И не ми се подмазвай като на началник.
Харди беше забравил, че никога не бе постигал успех при опитите си да поиска нещо от Глицки. Започна да си припомня тези случаи.
— Виж какво, Ейб — каза той. — Не си внушавай, че съм частен детектив, който иска да заобиколи вашето разследване. Нужна ми е само малко информация, това е всичко.
— Такава е целта ти, а?
— Такава е. Казвам го съвсем искрено.
Глицки пак почука по пластмасовата купичка — рат-тат-тат, рат-тат-тат.
— Грифин и аз още не спим заедно — рече той. — Ще трябва да играеш много честно.
— Просто искам да се срещна с човека — отвърна Харди. — Ще го заслепя с ирландския си чар.
6.
Слънцето беше изгряло. Сутринта подсказваше, че денят ще бъде топъл. Харди свали пуловера си, преди да тръгне към колата. Чувстваше леко гадене, но смяташе за свой дълг да погледне трупа още веднъж.
Беше виждал много кръв във Виетнам преди сам той да бъде ранен в рамото. Като полицай също попадаше на кръв. Но съвсем не можеше да се каже, че е получил необходимата закалка срещу въздействието на метала, който пронизва с голяма скорост плътта на поразения.
Още не бяха облекли покойника. Харди започна от пръстите на краката и оттам — нагоре. Еди беше висок пет фута и десет инча, тежеше около 160 фунта. На тялото му имаше белег от стара, отдавна заздравяла рана със сърповидна форма, около три инча дълга, в горната част на дясното бедро. Имаше и мазоли по върховете на пръстите на лявата ръка, една сравнително нова синина между китката и лакътя също на лявата ръка и малка драскотина край лявото ухо, точно под входния отвор на куршума в главата му.
Харди потегли по Мишън стрийт със свалени стъкла на колата. Радиото в неговата „Сузуки“ не работеше, но въпреки това той три пъти се опита да го включи, докато караше по протежение на тридесетте преки от моргата на Гинг дотам, закъдето бе тръгнал. Поражението, извършено от миниатюрното късче олово се беше вдълбало болезнено в съзнанието му и предизвикало късо съединение на всички други връзки.
Паркингът се намираше между местния клон на „Пасифик Телефоун Къмпани“ и „Крус Пъблишинг Къмпани“.
Сега паркингът беше пълен с коли. За миг Харди се почувства огорчен, като си спомни как изглеждаше този паркинг, когато бе празен. Мястото бе промишлена пустош, без никаква къща наоколо. Железопътни линии, влакови депа, стъкло, камък и цимент. Паркира до бордюра, като огледа грижливо цялата картина на околността, за да я запомни по-добре. Слънцето вече бе напекло и блестеше край страничната стена на сградата на Крус.
Артуро Крус престана да диктува и освободи секретарката, после съсредоточи цялото си внимание върху двамата мъже шест етажа под него на паркинга. Изведнъж разбра, че е сгрешил, като изпрати Джефри да се отърве от полицая — това трябва да беше друг полицай. Джефри беше твърде млад, неопитен. Верен като куче, готов да мре за шефа си, но в никакъв случай годен за всяка работа.
Джефри разговаряше с човека и го развеждаше из дългия тесен паркинг, сега изпълнен с колите на чиновниците на Крус.
Шефът му издаваше вестник на име „Ла Ора“, предназначен за голямото латиноамериканско население на Сан Франциско. Пазарът беше силно конкурентен и за да преуспееш, трябваше да вършиш неща, които в началото на бизнеса биха те обезпокоили.
Сега, след като работите на вестника потръгнаха, никак не можеше да се сметне за сполука тук да се навъртат прекалено много полицаи и да се чувстват като у дома си на собствения ти паркинг. През онзиденшната нощ, после през вчерашната — това беше достатъчно лошо.
Крус се извърна от прозореца и реши да слезе долу и да разбере каква е работата.
Задната част на паркинга беше ограничена с циклонова ограда, висока осем фута, но входът отпред беше широко отворен. Каналът, сега по средата на прилива, течеше успоредно на оградата на около тридесет фута от сградите. Между оградата и канала имаше ничия земя, осеяна с шубраци и всякакви отломки.
Харди се облегна на оградата в края на широкия десет фута коридор между последната редица коли и самата сграда и премрежи очи. Беше си сложил полицейската значка — незаконна, но полезна постъпка — а по свое мнение бе отбелязал и малък напредък с момчето на име Джефри.
Джефри вече бе признал, че е познавал Ед Кокран — „просто от разговорка“. Той, Джефри, никак не се съмняваше — и Харди веднага се запита защо ли — че Еди се е самоубил. Това, което озадачаваше Джефри, беше защо Еди е слязъл от колата си със заведен револвер, изминал е четиридесет-петдесет фута, почти се е облегнал на стената на сградата и там се е застрелял. Харди не беше взел под внимание това обстоятелство. Той се огледа, но си мислеше за нещо, което нямаше връзка с околния пейзаж.